Годишните пръстени на вековните дървета пазят архив от информация

"Конкретно с вековните мурови гори може би вече стават около 20-ина години почти, от момента, в който сме започнали да се интересуваме повече от тях. Стъпка по стъпка проучваме различни аспекти от живота, ако мога така да се изразя, на тези гори.. И разбира се, едно от по- интересните неща е как се е отразявало варирането на климата върху растежа на дърветата и тъй като то се отразява по принцип силно, дърветата на практика записват един такъв сигнал какво се случва с тях..."

Варирането на климата се отразява върху живота на дърветата, тъй като те са пряко зависими от тези ситуации. Това нещо съответно те го записват, своеобразен начин има на записване, в своите годишни пръстени, тъй като годишния пръстен е една крайна фаза, един остатък от продукцията на дървото за годината. И съответно дърветата наистина по някакъв начин го записват.

"Понякога е доста лесничко, т.е. само широчината на годишния пръстен, ако измерим, може да е пряко отражение, но понякога сигналът е по- труден за намиране. Това, което е кодирано, е по-трудно за разчитане и съответно имаме различни подходи, сред които тестваме да видим какво може да има. Разбира се, това не е, нали, понякога толкова лесно, колкото звучи, но опитваме различни варианти", обясни доц. д-р Момчил Панайотов, автор в платформата Климатека, преподавател по "Дендрология" в Лесотехническия университет.

Годишните пръстени пазят записи на всичко, което им се случва. Въпросът е дали учените успяват да го разчетат.

"Например, ние много ползваме тези записи, условно казано, за събития, които се случили в миналото. Например, случва се пожар в една гора. Ако дървото е оцеляло, то пази, вероятно сигнал за този пожар. ...Случило се е някакво голямо събитие като ветровал, снеговал, нещо, което е унищожило част от дърветата, наранило е друга част от дърветата и това нещо ние можем да го намерим в записа на тези дървета, които са оцелели. И по този начин проучваме историята на една гора", каза още специалистът.

Климатът, който напоследък имаме, е доста безпрецедентен спрямо последните няколко хиляди години, когато се развива активно човешката цивилизация. И това научават учените при изследване на екосистемите.

Всички се опитват да разчетат какво е било миналото по отношение на климата. Когато говорим за климатичните промени първият въпрос е как сегашният климат изглежда спрямо предходния от преди хилядолетия. Дърветата дават добра информация на база годишен сезон и за климата, допълни Момчил Панайотов.

Според проучването най-старите дървета, включително и в България, пазят информация за цялата планета назад във времето. То установява, че с данните от измерванията на редиците на годишните пръстени могат да се установят и покажат минали местоположения на полярното струйно течение. Това откритие е силна мотивация за продължаване на трудоемките измервания на плътността на дървесината.

Цялото интервю може да чуете в звуковия файл.