Където е Хера, има усмивки!

Кучетата - най-добрите приятели на човека!

Знаете ли, че те са били опитомени още преди трийсет и три хиляди години? Представяте ли си! Толкова време рамо до рамо с нас, хората - и през всичките тези хилядолетия, ние заедно сме се променяли, ставали сме си все по-близки, почти като семейство.

И днес, няма спор - кучето е не просто домашен любимец, а истински другар, душа в душа с човека.

Ние ги обичаме, те ни обичат - това е ясно! Само че докато ние им казваме “Обичам те!” с думи, при тях нещата са малко по-различни.

Едно махване на опашката, едно подскачане, едно “кучешко усмихване” с изплезен език - и готово, любовта е споделена!

Кучетата си имат свой начин да ни покажат, че сме техният свят. И за да не сме голословни - ето ви един чудесен пример!

Бигълът Хера от Враца, гордата любимка на семейството на нашия колега Жоро Александров, на 18 октомври отпразнува своя девети рожден ден!  Девет години опашки, игри, разходки и, разбира се - безкрайна вярност.

Жоро ни сподели, че макар Хера да е куче на цялото семейство, в последните години тя си има “личен партньор по разходки” - самият той!

Е, как да не ти се стопли сърцето?

Защото когато имаш куче, имаш не само приятел, но и любов - онази чистата, която те чака с нетърпение пред вратата всеки ден.

" ...Кучето ми е бигъл. Една любима порода. Тя е ловна. Който има бигъл, знае, че това е най-красивото, но и най-палаво куче което може да си отглежда вкъщи. Имами го от 9 години... Преди 9 години бях в командировка в чужбина, върнах се и се наложи да преспя в един хотел в София. Обадих се вкъщи и да кажа, че всичко е минало наред и тогава съпругата ми ми каза, че дъщеря ми иска да говорим нещо. Значи, говорим за времето, когато дъщеря ми беше 11 клас, в тийнейджърска възраст, което е доста притеснително. Когато детето ти иска да говори нещо с теб по нощите. Оказва се, че не иска да ми каже за какво става дума. Искаше моето решение. Решение за нещо, което аз не знам какво е. Не дадох разрешение, но не можах да спя цялата нощ на следващия ден. Като се прибрах, разбрах, че става дума за едно такова пухкаво, уникално, много готино животинче. Аз бях забранил да имаме куче, защото 17 години преди това притежавах друго куче, което си е мое. Умря мъчително. Бях забранил в къщи изобщо повече да се мисли и за куче, но дъщеря ми ме изненада- доведе Хера... Тя ми каза-ти няма да имаш никакви грижи за нея, което означава, че аз няма да я извеждам сутрин... През годините тя я извеждаше, ставаше сутрин чинно рано преди училище, след това след училище я извеждаше, след това вечер също, но нещата се промениха. Когато дъщеря ми стана 12-и клас ангажиментите, компаниите, хората станаха други и се наложи да извеждам кучето сутрин, което не е много приятно, защото е ангажимент. След това дъщеря ми я приеха журналистика в Софийския университет... Наложи се кучето да бъде извеждано от мен не само сутрин, но и на обяд, и на вечеря. Помагаше и сина ми, който е по-малък. Съпругата ми също ми помагаше за тази мисия, защото не винаги си на разположение... Така до ден днешен...  Естествено сега най-готиното нещо е да се прибереш, защото знаеш, че те чака някой безрезервно. Може да ти вземе някоя обувка или джапанка. Това даже е въпрос на чест за Хера. Това е уникален ритуал, който си имаме сега в момента в къщи... ", обясни Жоро Александров.

Знаете ли кой е най-търпеливият приятел на света? Не, не е този, който ви чака пред кафенето, докато си поръчвате трето питие. Това е кучето!

То може да стои с часове пред вратата и да чака. Спокойно, без да се оплаква. Само гледа с онези големи, честни очи и сякаш казва: "Спокойно, човеко, имам си време. Нали ще се върнеш?"

Още преди да си отключил, то знае: "Опа! Моето човече си идва!" И започва голямото посрещане - все едно си се върнал от околосветско пътешествие, а не просто от работа.

И как да не ти стане мило?

Такива са кучетата... Такава е и Хера.