Как да се преодолеят регионалните различия

Решения за отключване потенциала на регионите дават от Института за пазарна икономика /ИПИ/.

Експертите посочват, че България бележи устойчив икономически напредък през последните 25 години. Брутният вътрешен продукт на човек от населението в стандарти на покупателна способност се увеличава от 28% от средното ниво за Европейския съюз през 1999 година, до 66% през 2024 година. Страната ни постепенно догонва средните нива за държавите от Централна и Източна Европа, се посочва в материал на ИПИ, представен на Годишната среща на местните власти. 

"Дори и на областно ниво, ако се погледне, без да слизаме чак на общинско и да гледаме най-малките общини, но дори в областите тези различия са между 30 и 60 процента от средно европейските. Има области, които все още имат три по-малко покупателна способност от това, което е средно за Европа", каза Петър Ганев, старши изследовател в Института за пазарна икономика.

Северозападът като район за планиране си остава най-бедният в България и на практика в ЕС, макар че и в Румъния има бедни региони, уточни Петър Ганев:

"Има го и проблема на мащаба. По принцип Северозападният е по-малък по мащаб. И трите така водещи центъра- Видин, Монтана, Враца нали са по-малки по мащаб от да кажем областните центрове в Централната част на Южна България или в Югоизтока. И всъщност това е между другото и една от причините за промяната на регионалната карта и новото райониране, което окрупнява районите и всъщност Северозападът вече ще бъде заедно със Северен централен район. Този целият нов район, който ще се нарича Северен остава с най-тежките демографски проблеми."

Затова и тук е най-голямата нужда от политики, от насочване на европейски средства. От сегашната ситуация на различно икономическо развитие на регионите може да се излезе чрез транспортна и дигитална свързаност и инвестиции в индустриална инфраструктура- индустриални зони. 

"Знаем, че някои от проектите, които сега бяха одобрени по Плана за възстановяване са и в Северен централен и в Северозападен. Това са стъпки, които могат да дадат допълнителен бонус за икономическото развитие. И вече всички мерки насочени към човешкия капитал и качество на живот, тъй като, за да остават хората по места и да има кадри за тази индустрия те трябва да бъдат образовани, да имат умения, да са активни, т.е. да работят и в крайна сметка качеството на живот да е такова, че те да искат да останат в своето населено място", допълни Петър Ганев.

Трябва да се търсят механизми за повече собствен приход в общините, за стъпки към финансова децентрализация, каза още експертът от ИПИ. При финансова децентрализация областните центрове биха били сред основните печеливши. 

"Принципно да, като тенденция точно така е, да. Сега, при всяка община е различно. Конкретно аз мога да говоря за Белоградчик, за другите нямам представа как е по другите общини. При нас приходите последните две години откакто ние поехме ръководството на общината се увеличиха драстично, защото предприехме редица мерки. Така че в нашия случай те не са по-малко от разходите или да кажем с не толкова голяма разлика, колкото другите общини... И точтно заради това при нас се случи другото- парадоксът, че ни отказа държавата изравнителна субсидия за миналата година. Не получихме такава субсидия, което е абсолютен прецедент и изключително несправедливо", коментира кметът на Белоградчик Боян Минков.

Относно районирането в страната, кметът не може да прецени как ще се отрази на Община Белоградчик. Скептично е настроен за преодоляване на икономическите различия:

"Винаги Южна България е била по-привилегирована, по-богата, по-желана за инвестиции."

Един от пътищата за преодоляване на различията в районите за планиране е инвестиции в индустриална инфраструктура, посочват от Института за пазарна икономика.

Във Видин се изгражда индустриалния парк, за който са осигурени устройствени, технически и организационни условия за производствени дейности. Южната индустриална зона е разположена върху част от терена на бившия завод за гуми "Видахим" и е един от проектите по Плана за възстановяване и устойчивост. Стойността на инвестицията е 27 милиона лева.

"Община Видин в момента за първи път участва така в историята си в публично-частно партньорство с индустриалната зона, която се изгражда. И аз се надявам от следващата година, когато зоната ще е готова и трябва да заработи, да се появят и истинските, реални инвеститори, които да разкрият работни места. Аз разчитам много Видин да стане по-притегателен център за инвестиции", заяви заместник кметът по финансовата дейност в Община Видин Мартин Дончев.

Цялата тема може да чуете в звуковия файл.