Филип Филипов – живот, посветен на словото и истината

Филип Филипов е дългогодишен журналист, кореспондент на редица печатни издания за Врачански окръг. Роден е на 22 август 1927 година в село Лиляче, Врачанско. „Професия журналист“ - така той  озаглавява своите мемоарни спомени за своя дълъг и сложен път към и в тази професия.

Филип Филипов завършва основно образование в родното си село, средно - във Враца. Неговият журналистически път започва в ученическите години. След 9 септември 1944 г.  като част от бита и живота на българина са били т. нар. народни седенки, на които млади момичета и жени са плели дрехи, чорапи, ръкавици за бойците на фронта, а младежите са пишели писма, стягали колети и пращали на фронта. Филип Филипов присъства на една такава народна седянка, впечатлен след прибиране у дома цяла нощ не може да заспи. Решава да напише дописка до местния вестник „Отечествен зов“, озаглавява я „Всичко за фронта, всичко за победата“. Когато вижда публикуван във вестника своя материал радостта му е голяма. Купува вестника, върви по врачанските улици, стиска вестника, спира се, чете, пак върви, пак чете и си мисли, че всички виждат неговата дописка във вестника.

На следващия ден в час по литература учителката казва пред целия клас: „Днес най-добре си е подготвил урока и най-добре си е написал домашното Филип“. Всички се споглеждат, включително и той, и се чудят. Тя изважда в. „Отечествен зов“ и прочита пред класа публикуваната дописка. „Ето това е урока, това е домашното упражнение на Филип. Той е получил най-високото признание, затова с чисто сърце му пиша отличен, разказва  началникът на Държавен архив - Враца Йоанна Петрова:

"След завършване на гимназия, Филип се включва в младежката бригада по построяването на жп линията „Мездра – Видин“. Вдъхновен от подвизите на младежите-строители, той пише и изпраща дописки до редакцията на окръжния в. „Отечествен зов“. Оттам му поставят нови и нови задачи. Започва да пише и до Младежки вестник, до Радио София. Получава покана да посети Редакцията на врачанския „Отечествен зов“, където го посреща Хаския Челебонов. За Челебонов Филип Филипов пише „Това е човекът, който ме омагьоса с журналистическата магия, така ме омагьоса, че каквато и трудност по-късно да срещнех в живота, не намирах сили да се разделя с тази магия“. След дълъг разговор предлагат на Филип Ценов работа в Редакцията на вестника като инкасатор. Така наред с инкасаторската работа той има възможност да се срещне с разни хора, с трудови колективи, с ръководителите на предприятия и учреждения. Сблъсква се с различни проблеми, които по-късно стават непресъхващ извор в журналистическата му практика. Идва време за казармата, Филип Ценов отбива военната си служба във военен завод в София, където придобива и гражданска професия. И тук продължава да пише. Записва се в литературен кръжок „Максим Горки“, където слуша беседи по литературно майсторство, среща се с утвърдени творци като Георги Бицин, Кирил Масларски, Христо Траянов, Камен Калчев, Георги Караславов, обсъжда творби, слуша оценки за новото и голямото в българската литература. Неговата непримиримост към нередностите и чувството му за справедливост са причината да бъде преместен от военния завод в Завод 11 - Сопот като стругар. Тук той написва и е публикувана първата му дописка за в. „Труд“ под заглавие „Иван Стойчев – рационализаторът, с който се гордеем“. На статията се радва не само Филип Ценов, но и рационализаторът, ръководството на завода е доволно. Журналистът – работник продължава да пише: за постиженията на колегите си, за нововъведенията, за рационализациите, за всичко хубаво и ново, което се ражда в завода. Става работнически кореспондент на в. „Труд“, Радио София, в. „Народна младеж“, пловдивския в. „Отечествен глас“. С помощта на съветски специалисти в Завод 11 – Сопот за първи път у нас се добива фероманган – голямо събитие за онова време, и Филип Ценов отново пише."

Филип Филипов остава в историята на врачанската журналистика като човек, отдал живота си на словото и истината. Неговите текстове се отличават с човешки поглед, ясен изказ и уважение към хората и събитията, за които пише. Той е част от онова поколение журналисти, за които професията е не просто работа, а дълг - към обществото, към времето, към истината.

Днес, 20 години по-късно, името му се свързва с професионализъм, последователност и почтеност.

С думите и труда си Филип Филипов оставя трайна следа - не само в страниците на вестниците, но и в паметта на Враца.