Предавания

Интервю

Как да се справяме с несигурността?

понеделник, 3 ноември 2025, 14:35

Теди Генова, психолог

Теди Генова, психолог

СНИМКА: личен архив

Размер на шрифта

Днес в рубриката "Психолог на помощ" с Теди Генова ще говорим за нещо, което всеки от нас е усещал - колебанията и несигурността.
Онези моменти, в които се питаме: "Дали постъпвам правилно?", "Дали ще се справя?", „А какво, ако сбъркам?“ Понякога тези мисли ни объркват, карат ни да спрем и да се съмняваме в себе си. Но всъщност колебанието не е признак на слабост. То е напомняне, че ни е грижа какво правим, че мислим, че искаме да вземем добри решения.
Несигурността е част от живота - тя идва винаги, когато навлизаме в нещо ново. И точно тогава растем най-много. Важно е да не се опитваме да контролираме всичко, а да се фокусираме върху това, което зависи от нас - нашите действия, отношението ни, начина, по който говорим със себе си.
Полезно е, когато се чувстваме несигурни, да си зададем няколко прости въпроса: Какво искам в този момент? От какво се страхувам? И коя е малката крачка, която мога да направя днес?
Понякога решението не идва веднага, но когато тръгнем, макар и бавно, усещането за безсилие започва да се топи. Несигурността не е враг - тя е покана да опознаем себе си по-добре и да се доверим, че ще намерим пътя си.
"Колебанието не винаги е слабост, понякога е абсолютно естествен механизъм за защита. Ако се колебаем, защото ни липсва информация или усещаме реални рискове, това е предпазливост. Тя ни кара да обмислим още един детайл и така да бъдем по-мъдри. Но ако забавянето идва от вътрешния глас, който повтаря "Ами ако сбъркам?" или "Ами ако не съм достатъчно добър?", тогава говорим за страх от грешка. Разликата е съществена – предпазливостта търси факти, докато страхът търси извинения...Психологията предлага няколко техники в тази насока. Една от тях е принципът "достатъчно добър". Вместо да търсим перфектния избор, трябва да си зададем въпроса кой вариант е достатъчно добър, за да продължим напред. Друг полезен ход е ограничаването на времето за даден избор. Когато си поставим краен срок, мозъкът спира да върти безкрайни сценарии. И разбира се, както в миналата тема, техниката на малките стъпки отново е приложима. Вместо да решаваме за цялото ни бъдеще за години напред, взимаме решение малко тук и сега – за следващата седмица или най-много за следващия месец. Често изпитваме и чувство на вина или съжаление след като сме взели някое решение. Как да се справим с това чувство? Чувството на вина често е резултат от илюзията, че е имало перфектен избор. В действителност всяко решение носи и печалби, и загуби. Научният подход тук е рефреймингът. Вместо да се фокусираме върху загубите, трябва да осъзнаем какво сме научили от избора и как това ни приближава към по-добрата версия на себе си. По този начин съжалението се превръща в опит, а не в спирачка", казва психологът Теди Генова.
И нека си го припомним - никой не е напълно сигурен през цялото време. Всички се колебаем, всички понякога се съмняваме. Важното е да не спираме, да не губим вяра в себе си и да си позволим да бъдем човешки несъвършени. Колебанието може да бъде и сила - защото ни кара да мислим, да чувстваме и да израстваме.
А когато дойде моментът на несигурност - просто поемете дъх и направете следващата малка крачка.

По публикацията работи: Пресцентър ДАНС

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!