Еврото - между надеждата и страха за българина

От години живеем с валутен борд - левът е вързан за еврото и на практика вече сме наполовина в Еврозоната. Но когато стане дума за официалното въвеждане на еврото, емоциите надделяват.

За едни това е надежда- стабилност, предсказуемост, по-ниски лихви, по-сигурни спестявания.

За бизнеса - по-лесна търговия. За хората - по-евтини пътувания, по-малко разходи за обмен.

И, разбира се, чувството, че България най-сетне е равна с останалите в Европа.

Но има и страх. Страх, че цените ще скочат. Че левът, макар и символ, ще си отиде. Че някой ще използва промяната, за да "закръгли“ цените нагоре. Че... ще се обезличим като нация... 

Страх от непознатото - защото, нека си признаем, малко хора разбират как точно ще стане всичко това.

Истината е, че еврото не е нито чудо, нито заплаха. То е паричен инструмент.

А дали ще ни донесе повече спокойствие или повече напрежение - зависи не от самата валута, а от доверието- в институциите, в правилата и, може би, най-вече, в самите нас.

"Като най-непосредствени опасности ще посоча напълно вероятния инфлационен шок, ускоряването на инфлацията. Нещо като това, което се случи в Хърватия – според мен е много вероятно и ние да видим известно ускоряване на инфлацията или поне със сигурност не очаквам след евентуално присъединяване следващата година инфлацията да се забави. Освен това нещо, което е далеч по-голям риск от инфлацията е фискалната ситуацията у нас. Тя е изключително крехка... ", това е мнението на Георги Вулджев-икономист от експертен клуб за икономика и политика.

Икономистът професор Виктор Йоцов пък обясни, че най-често срещаният страх, свързан с еврото, е именно във връзка с инфлация и високи цени. Важно обаче да се прави разграничение между двете неща, призова експертът.

"Най-разпространеният страх е страхът от инфлация. Много често хората бъркат високите цени с инфлацията. Това са две съвсем различни неща. Инфлацията е процес на нарастване на цените. Цените може да са високи и да няма никаква инфлация. Хората много често не правят тази разлика. Особено хората с по-ниска покупателна способност се опасяват, че когато еврото влезе, пак ще си останат с ниска покупателна способност, но някак си прехвърлят това нещо автоматично, че инфлацията ще бъде по-висока, което въобще не е вярно", обясни професор Йоцов.

Мнението на гражданите е винаги важно. То е барометърът, който показва посоката на всяка тема - от политиката до живота на улицата. Затова попитахме видинчани със страх или с надежда очакват еврото.

И когато се вслушаме в мнението им- на пазара, в кафенето, пред училището - усещаме и двете: страх и надежда. Едното ни дърпа назад, а другото ни кара да мечтаем и да гледаме напред. 

" ...Аз искам да си остане българската парична единица. Няма да стане по-добре... Ще го приемем, не съм компетентна... Българинът вече 20 години го е страх от момента, когато се въведе валутния борд... Записано си е много точно, който е имал левове, ще има и евро... Значи, няма защо да ни е страх... Да, много ме е страх. Няма да ми стига пенсията как ще живеем? Аз съм пенсионер... И евро, и левове, и всичко. Каквото има човек, все е пари... Досега сме си били с евро. В така наречения валутен борд, така че няма нищо страшно. Даже  мисля, че ще станем малко по-добре. Трябва време. От раз не може да стане... Страх ме е от спекулата... Колкото по-рано ни бяха вкарали в Европейския съюз и бяхме усвоили еврото щеше да е по-добре...", коментираха видинчани.

Всъщност, икономистите почти винаги казват едно и също - ако се притесняваме за инфлацията, най-лесното е да има повече стоки и услуги на пазара. Това веднага помага цените да се успокоят. И честно казано - самият преход от лев към евро не вдига автоматично цените. Просто не работи така.

В крайна сметка еврото за българина е смес от надежда и страх - огледало на социалното доверие. Ако институциите действат прозрачно, а преходът се обяснява ясно и честно, надеждата ще надделее. Ако комуникацията е слаба и обществото ще е недоверчиво, страхът ще продължи да доминира.

Или казано накратко: Еврото ще бъде толкова надежда, колкото му позволи нашето доверие - и толкова страх, колкото му даде нашето недоверие.