Изкуството на медникаря

Медникарството - или както старите хора му казват бакърджийство - е един от най-старите занаяти по нашите земи! От траките и римляните, чак до днес, майсторите продължават да изчукват не само медта, а и човешкото любопитство с красотата на своите съдове.

Чайници, кани, джезвета, тави, котли - всичко блести и звъни, сякаш казва: „Айде, сипи едно кафе в джезвето и да върви денят!“

В миналото всеки дом е имал медни съдове - за готвене, за ракия, за розово масло, а саханите били това, което днес са чиниите и супниците.

И днес, във Видин, майсторът Борислав Борисов пази този занаят жив. Канили го в чужбина, но той остава тук - защото, както сам се шегува: „Видин без мен ще ръждяса!“.

Борислав мечтае младите отново да посегнат към чука и медта, защото, както казва той с усмивка: „Медът не само се яде - той и се изковава!“

Ех, ако слушате внимателно, кой знае може и да чуете звъна на чукчето - това е звукът на българската традиция, която още блести като прясно калайдисан бакър!

" ...Може да се каже, че съм от представителите на занаятите. Занаятчия съм по професия с над 40 години стаж. Имам доста занаяти. Работил съм и като бижутер и като каменоделец, скулптор и дърворезбар. На медникарството с удоволствие го работа в последно време... Няколко занаята са много близки. Бижутерията и медникарството почти нямат разлика... Още навремето старите занаятчии, а те бяха на възраст ми дава възможност да се уча. Още като ученик се запалих, но минах през няколко етапа... Бижутерия съм работил най-много, но медникарството също ми е слабост... Години минават и имам желание да науча младите на моите познания. Тези където съм придобил през тези години и да предам. За съжаление изпуснаха годините, когато се изграждаше едно такова общество... Важното е, че занаята влияе на психиката. Успокоява. Просто всички дразнения, дето е имал до момента се изключват. Човек се концентрира... ", казва майстор Борислав Борисов.

През Възраждането най-популярни били саханите - днешните чинии и супници, а казаните имали незаменимо място в почти всеки занаят и във всяка къща - за боя, за ракия или дори за розово масло. Гюмовете пък служели за носене на вода, мляко или вино - и то със стил!

В домакинството блестели тавите, тиганите и котлите, а от османския бит дошло и джезвето - без което, както казват старите майстори, „кафе няма как да се получи като хората“.

А зимата? Без медните съдове греяната ракия щеше да е само мечта! Не случайно Любен Каравелов възпява в „Българи от старо време“ тази българска слабост - защото няма по-топло нещо от греяна ракия, налята от стар меден съд и споделена с добри хора!

Занаятите наистина носят нещо повече от умение да се изработи предмет-те пазят духа, историята и ръцете на поколения хора. В тях има търпение, прецизност и уважение към материала.

Медникарството, например, е един от онези древни занаяти, които съчетават изкуство и практичност. Работата с мед изисква сила, усет и майсторство-от изковаването на съда до фините орнаменти. Освен това всеки меден съд „живее“-потъмнява, блести, отразява светлината по различен начин, а хората го пазят с години.