Интервю
Памет за проф. Галилей Симеонов – майсторът на българската графика
понеделник 10 ноември 2025 14:20
понеделник, 10 ноември 2025, 14:20
Проф. Галилей Симеонов
СНИМКА: Личен архив
Размер на шрифта
Днес, четири години след неговата кончина, си спомняме за един от големите майстори на българската графика - професор Галилей Симеонов. Роден през 1929 година в село Гаврил Геново, област Монтана, той учи в Берковица, заедно с Йордан Радичков, а по-късно завършва Художествената академия в класа на проф. Илия Бешков. В годините се утвърждава като един от най-ярките преподаватели и творци, оставил следа с дълбокото си чувство за корен, истина и национална памет. Професорът е известен с портретите си - сред тях и един от най-истинските образи на Васил Левски. През 1990 година той се завръща към родното си село, където продължава да твори, да общува с хората и да живее в хармония с природата и тишината. През 1993 година пожар унищожава старата къща на професора в Гаврил Геново. В нея той е съхранявал над 300 свои творби - портрети и графики. Самият Симеонов отказва каквато и да е помощ, за да я възстанови, и казва известните си думи:
"Човек може да бъде победен, но не и унищожен, или да бъде унищожен, но не и победен."
По-късно, с помощта на Общината и местни хора, къщата е изцяло обновена - като знак на уважение и признателност към човека, който прослави селото си по света. В последните години от живота си до него често е бил кметът на Гаврил Геново - Филип Филипов. Двамата разговаряли дълго - за изкуството, за живота, за времето. Филип не само се е грижил за професора, но и е съхранил човешкия спомен за него - онзи тих, благ човек, който обичал книгите, вестниците и простите радости на селото. Галилей Симеонов беше човек с голямо сърце - благ, скромен и забавен. В последните години вече не посягаше към четката, но продължаваше да следи света чрез словото, да размишлява и да споделя мъдростта си с близките, разказва Филип Филипов.
"Той беше един кротък, благ, сладкодумен и в интерес на истината малко грубичко мога да прозвучи, но беше много разпилян човек. И аз имам спомени с него, косим около читалището, подреждаме здравната служба, там нещо по-приветливо. Той дойде и каза: "Умрем за село буренясало, вия само чистите". Това ми е останало в съзнанието много години... беше шеговит човек, говореше много до последно, всичко си помнеше, говореше за едно време, много говореше. Последните дни от живота му аз бях по край него, разговаряхме... Последните месец-два, почти всеки ден съм ходил да видя как е, какво е, що не е. Лежеше си, говореше си, четеше, много четеше, телевизия по-малко пускаше, но все си имаше. Четеше си книжка, вестници, записки, преглеждаше и така."
С думите на кмета Филип Филипов споменът за професора оживява отново, като че ли Галилей Симеонов е все още там, в дома си, сред книгите, рисунките и спокойствието на Гаврил Геново.
В едно от последните си интервюта за Радио Видин през март 2020 година самият професор Галилей Симеонов казва:
"Аз ходя пеш до старата чешма. Наливам си водичка, пия насам и в жега, и в студ, и много съм си къпал иконите- някаква дълбока вяра. Ние си кърпиме с едни пенсийки, но това е. Гъските си храня, рисувам. Не излизам на разходки, но ходя така за водица."
Хората помнят професор Галилей Симеонов като творец с дълбока душа и скромно сърце. Грижата и уважението, които Филип Филипов му е оказвал, са още едно доказателство, че в Гаврил Геново паметта не е само спомен, а живо продължение на човещината. Такива хора като проф. Галилей Симеонов не си отиват - те остават в сърцата на тези, които са ги познавали, и в светлината на онова, което са сътворили.
По публикацията работи: Пресцентър ДАНС
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!