Пицата като живот: Доменико Нотаристефано и пътят му от Италия до Видин

Професионалният му път е пъстра карта от вкусове и истории – от родната Италия, през Франция и Алпите на Швейцария, по брега на Черно море и до София. А днес съдбата го е довела именно тук, във Видин. От два месеца Миммо живее с едно просто, но красиво желание – да покаже какво значи автентична италианска пица, направена с любов, традиция и най-добрите продукти. Той е типичен италианец – симпатичен, темпераментен и приказлив. С него разговорът върви леко, като с приятел, когото познаваш отдавна. Говори с жив тон, пълен с енергия, а когато спомене миналото си, очите му проблясват.

"Аз съм роден в Таранто, но след много години реших да отида в Рим. Купих си пицария в самия център на Рим, на площад „Истрия“. Само че мафията, от 1000 евро такси стигнаха до 3000 евро на месец. Работех по 17-18, дори 20 часа на ден. Дори спях на пода за няколко часа и после пак отварях. Когато стигнаха до 4000 евро рекет, казах: „Затварям пицарията, изобщо няма да мисля повече!“. Казах им: „Давайте ми заплата 4000 евро на месец и ви подарявам пицарията!“. А те ми отговориха: „Не, нас ни интересуват само парите. Продадох пицарията за нищо и започнах да работя - в Ирландия, Дания, Англия, Норвегия, 12 прекрасни години във Франция, в планините по френско-швейцарската граница. После един мой много близък приятел, който за съжаление вече не е между живите, ме помоли да дойда в София. Той продаваше италиански продукти - брашно, моцарела, прошуто - всичко италианско."

Оттогава Доменико живее в България, а от август – във Видин, където днес продължава да следва своята страст, работейки в пицария "ItalianoVero Vidin".

"Трябваше да започна работа в един известен ресторант във Видин - и наистина отидох. Но пицарията там не ми хареса. Много хубав ресторант, но ако пицарията не е просторна, не ми допада. А тук е просторно - имам 30 метра пицария! Мога да се въртя свободно!... Тридесет години работя като готвач. Не „шеф“, а просто готвач. Не искам да се наричам „шеф“ - особено сега, когато шефовете носят какви ли не дрънкулки по тях. Аз съм взел решение - от 25 години правя само пици, италианска пица. Когато отивам да работя някъде, искам само две неща - брашно и моцарела. Шунката - каквато и да е, саламите са същите. Но брашното е много важно."

Миммо е човек с характер – силен, работлив и дълбоко чувствителен. Той вярва, че бракът е нещо свещено и се случва само веднъж в живота – убеждение, което казва много за неговата вярност и ценности. От първата си съпруга, италианка, има две прекрасни деца – сина Федерико и дъщерята Сабрина. Именно след раздялата си със семейството Миммо тръгва по своя дълъг път из Европа – път, по който го води една-единствена, неизменна любов: любовта към пицата, довела го днес и тук – във Видин.

"Ще ти кажа истината - добре съм. Само че не познавам никого. Живея на 3 км оттук, след моста. Прекарвам по 12-13 часа в пицарията, вечер викам такси и се прибирам...Не съм го разгледал много, само центъра съм виждал два пъти. Александро ме вози с колата да плащаме разни неща. Виждал съм само пътя оттук до дома - 3 км. Вечер, като се връщам, е тъмно и не виждам нищо."