Николай Синигерски: Земеделците залагат на повече зимни култури

Измина още една стопанска година, която за много фермери бе тежка. Продължителната суша доведе до нулеви добиви при царевицата, а ниските изкупни цени на пшеницата едва покриват загубите. Това каза в "Земята, която ни храни" Николай Синигерски, председател на Монтанския съюз на зърнопроизводителите: 

"Не само тази, а и предните две години реколтираме на загуба... 90 дни суша, от Гергьовден до септември никакъв дъжд със стопанско значение... За пшеницата- имаше добив, но качеството не е това, което трябва да бъде, а цената да не говорим- 320 лева за тон... Това само по себе си не може да компенсира пролетниците. Затова всички колеги с ориентираха за новата стопанска година да използват есенно-зимната влага и за първа година от няколко години насам ще има повече рапица в България, ще се увеличи пшеницата, и ечемика- зимните култури. Това е един вид стратегия за излизане от кризата със сушата. Природата така се промени, че има локални дъждове, изваляват се и след това с месеци няма дъжд, който да има стопанско значение... "

Едва 5 хиляди декара в Монтанско са определили комисиите като пропаднали, което е малка част от тези, които се нуждаят от обезщетение, посочи Синигерски:

"Като цяло знаем, че в държавата няма пари, не разчитаме на някакви субсидии, които да се увеличават... След като земеделците пуснаха декларации за пропаднали култури, бяха определени в цялата страна само 37 хиляди декара пропаднала царевица на 100 %. Това е смешно, в Монтана са десетки хиляди декари, а комисиите определиха 5 хиляди декара на 100 % пропаднали площи, а има по 97, 95,80 %, което не води до обезщетение и очакваме да видим дали по технологична карта ще бъдат признати. Едно е да получиш пари по технологична карта за всички разходи, които си направил, друго е да получиш 8 лева, което е прекалено недостатъчно. Разходите на декар в зависимост от технологиите са между 150 и 200 лева. Затова царевицата е на тотална загуба, слънчогледът е с минимални загуби..."

В регион Монтана средният добив при царевицата е около 80-100 кг. , а при нормални години добивът е достигал до 750-800 кг. от декар. Новата стопанска година земеделците от региона започват с надежда заради падналите дъждове. Завишават се и площите с третикале, но според Синигерски, земеделците трябва да повишават квалификацията си и да мислят не само за предизвикателствата на природата, но и за предизвикателствата на пазара.

"Проблем е пазарът... Трябва да се развиваме и от гледна точка на мениджмънта, земеделецът трябва да е агробизнесмен, а не просто земеделец, да се преборим с предизвикателствата не само на природата, а и на пазара..."

В ход е есенната сеитба, условията са благоприятни, а заради нападенията на житна муха са променени агротехническите срокове. Това няма да попречи на развитието на пшеницата, смята земеделецът:

"Топлото време, което беше, предразполага за развитието на мухи и цикадки, които нанасят щети върху пшеницата и вирозата води до редуциране на добивите... Затова изчакахме да стане по-хладно времето, за да няма толкова летене... Тази година нанесе доста щети, затова изтеглихме сеитбата... Новите сортове пшеница братят и пролетно време..."

Николай Синигерски стопанисва 7 000 декара в землището на бойчиновското село Владимирово, на които отглежда зърнено-житни култури. Залага на български сортове хлебна пшеница.

"80 % от стопанството ми е с български сортове- Фактор, Невен, Ломбардия. Това го правя откакто се занимавам със земеделие... Има малко по-малък добив от фуражните пшеници, но качеството винаги отговаря на показателите за хлебна пшеница. Правя го, защото трябва да ядем и нещо истинско... Освен това, в сушави години тези сортове издържат повече, по-пластични са и резултатите са добри..."

Ниските добиви при пролетниците и ниската изкупна цена на пшеницата са фактори, които ще доведат до намаление на рентите, каза земеделецът:

"Намаление ще има, защото няма възможност да се изплати рентата. Тук средната рента ще е около 40 лева, в зависимост от различните землища между 30 и 50 лева. В добри години в дадени землища достигаше и до 80 лева..."

Николай Синигерски се надява напояването в Монтанско да се възстанови:

"Едва 500 декара се напояват от язовир Огоста- втория по големина в България, но не е развита поливната система. Стига до първото населено място и само един колега се възползва... От края на 80-те години спира изграждането на напоителните канали, а язовирът е проектиран за напояване на над 1 милион декара земеделски земи- можехме да поливаме цялата Златия... Имало е помпени станции и водохващане от река Огоста, но идеята е била да се напоява от язовир Огоста. Ако някога се случи, тук ще бъдем един малък Рай..."

На колегите си Синигерски пожела здраве, късмет и берекет.

Ниските добиви и нерентабилното производство през последните години водят много зърнопроизводители към фалит. Лесно ли се приключва едно производство- чуйте в звуковия файл.