Топи - как една малка намерена душичка промени цял дом

Днес в рубриката "97 лапи и 1 опашка" ще ви разкажем една история, която започва тихо и обикновено – пред входа на една кооперация – но продължава като истинско домашно приключение. Наш гост е Ники Антов, а главната героиня е Топи – коте, което първо се появило като малка топчица с огромни уши. Няма да разказваме всичко вместо него, но ще подскажем: Топи първо се промъква в сърцето на Ники, после в коридора, а накрая – и в целия му дом. Оттук нататък събитията се развиват естествено, макар и не без драма: хранене на стълбите, панерка в коридора, две ушички, които сутрин го посрещат… и една бавно разтапяща се съпротива срещу „още една котка“. 

Разбира се, вкъщи вече живеят още две, за които сме ви разказвали – което прави историята още по-забавна. Първите срещи са войнствени, после любопитни, после… тримата вече спят по прозорците и се нареждат около масата, когато някой хапва. Топи се оказва не просто третата котка – а най-енергичната, най-вървежната и, понякога, най-пакостливата. Тя е тази, която буди всички, носи любимата си играчка в леглото на стопанина, краде внимание и организира малки семейни операции с Дюн и Мими.

Днес Ники Антов ще ни разкаже как едно малко изоставено котенце се превръща в талисман на дома, как обединява всички вкъщи, създава теми за разговор, смях и понякога малко безпорядък… но от онзи, хубавия.

"Топи е слабостта на нашия дом. Преди две години, пред входа, видях едно малко, една топчеста малка, грозна, с едни големи уши, едно такова малко, появи се, изчезне, прибирам се, пак ме чака. Аз го прилъгах, качи се с мен на петия етаж, давам му храна, след това му сложих панерка, с одеялце и сутрин, като стана, излизам в коридора на кооперацията и гледам двете ушички се появяват. Стигнахме до там, че няколко пъти през нощта отварях вратата и проверявах дали е там. И като ме виждаше, че се появявам, почваше да тича към мене и залъгах го вътре в апартамента, другите две котки я гледаха войнствено, то малко, обаче, много упорито, отначало го биеха, след това свикнаха с него. Спеше на рамото ми, както и Дюн спеше на рамото ми, и изчаках децата да заминат за Коледа на гости. Скарах се с жена ми и го взех вътре, без да го пускам да излиза навън. Като се прибраха от коледните празници, ми вдигнаха скандал, че не се съобразявам с никой, че имаме две котки, че на какво прилича това нещо, и аз казах: "Това е мой избор, това е моето коте, то ще остане тук!". Всичко се промени след това, всички се влюбиха в него."

Това беше историята на Топи – малкото коте, което се появява уж случайно, а после променя цял дом. История, в която има всичко: смях, притеснение, приключения по покривите, малко пакости и много, много обич. Точно от тези, които ни напомнят защо правим тази рубрика. Защото всяко животинче, независимо откъде е дошло, носи своя характер, своя чар и своята мисия – да ни прави по-добри, по-смирени и по-усмихнати.