Новина
Защо е нужно доброволчеството да бъде уредено със закон
понеделник 17 ноември 2025 10:00
понеделник, 17 ноември 2025, 10:00
СНИМКА: Радио Видин
Размер на шрифта
Защо трябва да има Закон за доброволчеството и как да не се превърне в административна пречка вместо да насърчава. Коментарите потърсихме в "Посоките на делника". Поводът е дискусия, която Съветът за развитие на гражданското общество организира. Представители на над 50 организации, институции и депутати обсъдиха трите законопроекта за насърчаване на доброволчеството, които са внесени и приети на първо четене в Народното събрание.
Усилията на гражданските организации за създаване на такава правна рамка са от години. Необходима е, за да бъде разпознато, признато и защитено доброволчеството, коментира директорът на Български център за нестопанско право Надя Шабани.
"Защо е важен този закон? Доброволците са доброволци и най-хубавата новина е, че все повече хора в България стават доброволци, т.е. все повече хора стават съпричастни към това да даряват времето си и усилията си да помагат на общността. Въпросът е, че един закон може да даде малко повече подкрепа и на работодатели, които искат да дадат време на техните служители да доброволстват и възможности на организациите да набират повече доброволци и да реализират кампании. Ние смятаме, че това не е просто една емпатия към общността и развитие на някаква важна култура, безспорно е така, но това е най-важният инструмент, с който ние като общество си помагаме и всеки може да участва в тази обща помощ."
За приемането на закона вече се вижда светлина в тунела, но трябва да се внимава с детайлите, за да не се окаже, че вместо правила, се създават прегради, обясни директорът на Български център за нестопанско право.
"От наша гледна точка, от гледна точка на организациите, ние държим да видим в последния вариант следните неща. Първо да има насърчителни мерки, т.е. да няма административна тежест от типа дайте да направим регистри,...искаме да видим вътре насърчителни мерки. Една конкретна е да се позволи да има платен годишен отпуск от един или два дни за това да може доброволецът не само събота и неделя, или когато ползва своя годишен отпуск, да може да отиде и да доброволства. Друга мярка, която също смятаме, че е много важна и искаме да я видим, е да има подкрепа за организации, които набират и обучават доброволци, особено дългосрочните- тези, които по-дълго време са въвлечени в доброволческа дейност - помагат в различни центрове, това обикновено е грижа за определени хора, които са в уязвимо положение или имат някакви важни занимания, които са с обществена значимост. Това ще даде възможност на тези организации точно това да правят и така да увеличат броя на доброволците. Подкрепата може да бъде не само финансова. Може да са подходящи помещения. Може да са възможности за това, ако се налага да ги подкрепят, да могат да сключат застраховки."
Според Надя Шабани не е нужно да има регистър на доброволците и доброволческите организации, както се предлага, особено той да се поддържа от държавата.
"Доброволецът отива, вписва се. Те, организациите, които ги набират, те си правят регистри и си знаят доброволците, но ако си представим, че това е някакъв държавно регулиран регистър, това ще е толкова трудно непрекъснато да го поддържаш актуален, че това ще убие административно и доброволците, и организациите да го правят. А самите организации, на ниво организации, си имат и си поддържат такива доброволци. Непрекъснато данните на доброволците и си ги актуализират."
Законът трябва да отразява реалния български контекст, коментира Надя Шабани от Български център за нестопанско право.
Законът от една страна има за цел да създаде някаква рамка, а в случаи, в които се касае за обществено полезни дейности, да ги насърчи. Това коментира Симеон Лазаров, съосновател на фондация "Не си сам", чиято кауза е подкрепа за възрастни и крайно нуждаещи се хора.
"Законът трябва да опосредства по някакъв начин включването на гражданите в такива дейности било то чрез популяризиране, било то чрез мерки, насърчаващи доброволчеството. Например в частния бизнес може да са допълнителни часове в платения годишен отпуск на служителите, които да се добавят. Вече има такива практики, които вече някои от организациите в частния сектор са наложили, било то заради глобални политики на компаниите, но в България го наблюдаваме. Има фирми, които дават два или три дни допълнително на своите служители, за да участват именно в такъв тип доброволчески дейности. Това е една от мерките. Други мерки може да са зачитането на доброволчеството за стаж или пък придобиването на някакви умения, които да бъдат сертифицирани именно чрез участие в доброволчески инициативи."
Според Симеон Лазаров трябва да се внимава с приемането на закон за доброволчестовото да не се наложат бюрократични тежести на организациите, които инициират доброволчески дейности.
"Една такава тежест би било въвеждането на задължителни граждански договори при участие в доброволчески активности. Това, за съжаление, в момента е заложено в някои от проектозаконите."
По думите му, такава бюрократична тежест може да се окаже и въвеждането на държавен регистър за доброволците.
"Тук за мен се губи смисълът от това да имаме някаква поредна база данни с имена, ЕГН-та и телефони и не виждам защо е необходимо да има подобен регистър, конкретно за доброволците. За доброволческите организации съм съгласен, че трябва да има яснота и прозрачност конкретно за юридическите лица с нестопанска цел, които работят с доброволци. По-скоро идеята е да се ползва този регистър, за да може държавата да насърчава тези организации, а не да ги санкционира или да ги следи, т.е. да има конкретни вече мерки за подпомагане дейността на тези организации. Тези организации да могат да участват в обучения из, да могат да бъдат въвличани в някакъв тип активности, които държавата организира."
Доброволческият сектор не отменя държавата. Тай действа там, където държавата не е достатъчно гъвкава да работи или няма интерес или изградени структури, в които да работи, отбеляза Симеон Лазаров. По думите му, държавата и доброволческият сектор трябва да се разглеждат като партньори, а при изготвянето на закона трябва да бъдат отчетени добрите практики, които сега съществуват и те да бъдат нормативно уредени.
Предложените проекти на закон за доброволчеството коментира и Наско Цанов като председател на сдружение "Северозапазване". По думите му, правната рамка е важа за организациите, които инициират доброволчески събития.
"Много доброволци има, но те не могат да бъдат осветлени, подпомогнати, за да работят от сърце и от душа."
Допълни, че от сдружението се опитват да приобщават децата от ранна възраст на доброволчество.
"Ние като основно социална организация, е трудно да привлечем доброволци, с които да работим, а ние имаме нужда от много доброволци, защото работим в цялата област Видин, а де факто ние работим с 10, 20 човека, което е крайно недостатъчно за 11 общини в област Видин. Държавата трябва да поеме отговорност, защото доброволчеството учи на любов към хората, към животните, към всичко около нас. От тук нататък държавата трябва да носи отговорност и да подпомага доброволчеството, за да може повече доброволчески организации да работят за обществото."
Доброволчеството трябва да се възпитава, казва Лозина Николова, координатор на Ученическия съвет в Професионалната гимназия "Професор д-р Асен Златаров" във Видин.
"Децата трябва от малки да усетят какво е да помогнеш, без да очакваш нещо, да помогнеш на животно или на човек в нужда, без да очакваш този труд да ти се заплати."
По публикацията работи: Николай Кръстев - специален пратеник в Македония
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!