За днешния ни гост можем със сигурност да кажем, че има професия, която рядко се среща у нас. Чували ли сте за арборист? Това е човекът, който се грижи за дърветата - обучен специалист, посветен на поддръжката и опазването им като отделни живи организми в градска среда. Самата дума "арборист" произхожда от латинската "arbor", което означава "дърво".
Знаем, че дърветата в градовете живеят при условия, различни от тези в планината, и имат собствени специфични проблеми. Докато за горите се грижат лесовъдите, градските дървета разчитат именно на арбористите. Добрите професионалисти в тази област преминават през специални квалификационни курсове и притежават съответните сертификати.
Нашият гост в „Професия хоби“ днес е на 21 години. Казва се Пламен Димитров и е от Видин. Оказва се, че професията е толкова рядка, че в целия Северозападен регион Пламен е сред малцината, избрали да се занимават с нея. А началото му е любопитно - първоначално искал да стане дърводелец, но постепенно пътят го отвел към арбористиката.
"О
бикновено денят ми започва с ранно ставане, особено, ако е някой обект в Монтана или Ружинци. Често сутринта товаря цялата техника за около 20 минути. И след това отивам на обекта, оправям се и започвам да се качвам. Често с мен взимам и допълнителни хора, които да ми помагат. Тук започва интересната и забавна част... При по-големите дървета, които не са борове, орехи или явори, често има много големи клони. Трябва да се разхождаш по тях, да се завързват, да се теглят в определени посоки. Защото обикновено хората не викат за лесни дървета, а там, където има покриви, жици, кабели, градини и цветя, които трябва да пазим.Най-предизвикателното нещо в ежедневната ми работа е това, че трябва да взимам бързи решения относно моя живот, живота на хората и имуществото. Горе на дървото нещата много бързо могат да се променят. Особено ако времето е неприятно – вятър, дъжд. Това затруднява стоенето спокойно. Случва се понякога и котките на краката да изпуснат, и увисваш на двете въжета... Задължително две въжета за подсигуряване, а при големите дървета и трето въже. Ако дървото се клати, често пускаме допълнителни въжета. Дори понякога ги връзвам към колата."
Днес Пламен вече е напълно отдаден на професията си и вярва, че всяко дърво заслужава грижа и внимание. А ние сме убедени, че с млади хора като него, които работят с желание и сърце, зелените кътчета около нас имат много по-голям шанс да останат живи, здрави и красиви.
