Автор:
Соня Валериева
петък 21 ноември 2025 16:20
петък, 21 ноември 2025, 16:20
СНИМКА: личен архив
Размер на шрифта
В Деня на четенето си припомняме не просто колко е хубаво човек да чете, а колко истински променящо е това малко действие - да отвориш книга и да позволиш на един нов свят да те приеме. Понякога е тихо бягство, друг път е приключение, трети път - разговор със самия теб. И днес имаме гост, който го знае по-добре от много възрастни. Дарина Андреева - Дари - само на 12, а вече е покорила над сто книги. За някои това е цел за цял живот, но за нея е просто естествено продължение на любопитството.
Любимите ѝ истории? Фентъзи светове, където всичко е възможно, и трилъри, които не ти позволяват да оставиш книгата до последната страница. А Дари не се плаши и от Стивън Кинг - напротив, посреща мрака му със светлината на въображението си. За нея четенето не е просто навик или задължение. То е начин да събира смелост, да открива нови гледни точки и да разбира света по-добре от хора, които са с десетилетия по-стари.
"Не си спомням точно първата книга, но тази, която си спомням от ранното ми детство, беше една много хубава книжка с 3D картинки, които като отваряш самата книжка, се показват. Беше за Грозното патенце, която все още ми е една от любимите книги... Ами, като малка много обичах приказките и мама винаги ми четеше преди лягане, но сега вкусът ми малко се поизмени и вече харесвам повече фентъзи и трилъри на Стивън Кинг. Книгите много ги харесвам... Не съм сигурна точно колко книги съм прочела, защото не ги броя, но са доста и определено са над 100. Имам си една много хубава библиотека вкъщи и има доста книги, които съм прочела, но има и доста, които не съм. Това е проблемът на читателите – купуват още и още книги, а не са прочели предишните... Сега, в днешно време, може и да не ги четем тези книги, но книгите ти дават по-богат речник.
Дават ти стимул да продължаваш, защото филмите ще ги изгледаш за два часа – разбрал, недоразбрал. А в книгите можеш да си кажеш: „А, този край не ми звучи добре.“. Ако няма втора книга, можеш сам да си го измислиш и да го напишеш. Но не знам – на мен книгите ми дават доста от всичко. Както са казали, книгата е врата към знанието."
Днес, покрай Дари, си напомняме и ние, че книгите не чакат подходящ момент. Те чакат само да ги отворим. И щом го направим, вече не сме сами: имаме спътници, тайни пътеки и смели герои, които вървят редом с нас. Понякога ни връщат към детството, друг път ни изпреварват и ни показват какво можем да бъдем. И точно в това е вълшебството - че една книга, прочетена в тишината на стаята, може да прозвучи по-силно от всичко в шумния ни ден. Затова празнуваме четенето, защото отваря врати, които иначе никога не бихме забелязали.
По публикацията работи: Соня Валериева
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!