Тайната на успешния разговор с дете – правилният момент

"Първо, родителят трябва да разпознае кога е най-подходящият разговор в него, за да се срещне с детето. Първо е хубаво ние като родители да сме спокойни, да знаем какво всъщност искаме да се случи от този разговор. И от тук насетне вече да потърсим детето и да погледнем в какво емоционално състояние се намира то. Разбира се, най-подходящо е, когато детето е спокойно. Когато се е наспало, когато е здраво, когато е задоволен от чисто базовите си потребности и нужди, тогава е най-подходящият момент. Тук разбира се има и разграничения във възрастта... Желанието за бързо случване, на разговора или заръката, която родителите искат да молбата към детето си. И тук могат да отбележат няколко стила на комуникации, които определено не водят до добър резултат. Това е авторитарният стил, когато родителят просто отива и заповядва. Това е лошо, така не се прави, "стига вдига шум", "престани" и "пречиш ми", тогава детето не разбира. Другият стил, който може би ще се стори странен, това е либералният стил на родителство, в който детето пък е оставено, "добре", "няма проблеми", "всичко ще бъде наред", което пък създава една безграничност за детето и в по-късен етап усещане за тревожност. Тоест нямам граници, нямам правила и не знам къде се намирам."

В крайна сметка всеки разговор с дете е възможност – възможност да бъдем чути, да разберем, да подкрепим и да изградим доверие. Но колкото и добри намерения да имаме, понякога моментът е този, който определя дали думите ни достигат, или се губят в напрежението и емоциите. Когато уловим правилния миг – когато сме спокойни, присъстващи и внимателни – детето ни отваря сърцето си и разговорът се превръща във връзка, а не в спор. А това е онова, което остава дълго след думите: усещането, че сме видени, чути и обичани.