Струиндол- селото от Северозапада, в което къщите не се заключват

В рубриката "Добро утро, кмете!", днес ще посетим едно малко, но живо кътче от Северозапада. Ще чуем истории от хората там, ще разберем как се пазят традициите и какво значи да живееш със спомени, но и с поглед напред.

Село Струиндол се намира в община Белоградчик. То носи духа на изчезващата българска провинция, смесен с романтиката на тишината и природното уединение. Разположено е в долината между две от възвишенията под Бабин нос, като отстои на около 7 км от границата с Република Сърбия.

Населението тук е символично. В официалните регистри са посочени около 24 жители. Кметският наместник Живко Шалваров обаче говори за 10 постоянни жители на селото. Интересна подробност е, че селото се намира в район на географското разпространение в Западна България на така наричания торлашки диалект.

Реалността тук показва, че Струиндол не е с типична удобна селска инфраструктура: няма магазин, лекар, аптека, понякога достъпът е труден, населението е много малко и повечето къщи стоят празни. Хората разказват, че поради липсата на медицинска помощ, се налага да пътуват до Белоградчик и това е голям компромис за живущите, защото повечето са възрастни.

Въпреки трудностите, за някои Струиндол продължава да е „дом“ - няколко къщи се ползват от пенсионери или хора, които обичат природата и тишината далеч от града. През пролетта и лятото селото оживява - хора идват, за да обработват градинки, да посеят, да свършат някой ремонт. Това е живот, който привлича хора, търсещи спокойствие, природа и бягство от градския шум.

За съжаление само сезонно- много къщи остават заключени през повечето време и това създава  усещането за „село в края на света“. Връзката на село Струиндол с общинския административен център се осъществява по общински път до село Вещица и оттам по третокласен републикански път до Белоградчик

Живко Шалваров е кметски наместник на село Струиндол и на съседното Вещица, което се намира само на около 1.5 км.

"Към момента в селото има 10 човека по постоянен адрес. От тях 5 човека са възрастни- хора, които са на повече от 70 години. Другите 5-6 човека са по-млади, но това е нищо за това населено място... През 80-те години на миналия век селото е наброявало около 500 души. Това са ми го разказвали старите хора, но тогава в къщите е имало големи семейства с повече деца. Имало е магазини, имало е и кметство, но всичко това вече е останало в историята... Хубаво е, че сега през последните години има някаква тенденция, по-млади хора да си закупят имот тук за вила или място за почивка...

Не разбирам, защо младите не се връщат към родните си места по някакъв начин. Може да не живеят постоянно там, но поне да запазят къщите, които са останали и историята на дедите си и тяхното детство... Хората биха могли да се върнат на село и да живеят например по начина, по който аз живея.

Аз живея със семейството си в съседното село Вещица. Белоградчик ми е на 10 км. Това са 10 минути. Сутрин един от нас - или съпругата ми, или аз качва детето и го кара на училище. След това отива на работа. Аз си оставам тук, в кметството. Всеки в един голям град пътува доста до работното си място. Например в София това може да ти отнеме и един час. Губиш по 15-20 минути на един светофар. Аз стигам тук много по-бързо. Пътят е прав. Взимаш си колата, отиваш си на работа, връщаш се. Връщаш се в къщата си, в двора си, при животните си, сред природата, при всичко, което те радва. А в Белоградчик повечето хора живеят в апартаменти. Те от работа, от проблемите си там, от напрегнатия живот се прибират в апартаментчето си, в двете стаи, на терасата и това им е животът. Така са свикнали да живеят по удобен и лесен начин. Той иска да ходи до 5 на работа, да се прибере вкъщи, да седне пред телевизора, да пие две ракии, да се скара с жена си и да легне да спи. И на другия ден- пак същото.

Аз този живот тук не бих го заменил за нищо на света. Не бих се върнал обратно в града, защото тези дадености на село, там ги няма. Тук животът е съвсем друг. Дава възможност , който иска, на 100% да промени живота си към по-добро. Тук има природа, ще имат собствена къща, собствен двор. Ако иска куче, ще гледа куче. Ако иска кон, ще гледа кон. Каквото иска, това ще прави. А в града всеки на всеки пречи...

Все пак има някаква тенденция за завръщане към селата. Например сега в Струиндол от около 3 години, пенсионери от Козлодуй, от централата, дойдоха тук и си купиха къщи. Едното семейство дори като си ходи в Козлодуй не преспива там, а бърза да си се прибeре на село. Тук, казват те, е раят - такава природа, такова спокойствие, никъде го няма..."

И макар реалностите в малките населени места и възможностите за нормален живот там да не са идеални, природата, тишината, спомените и връзката с миналото правят Струиндол жив символ на старите български села, много далеч от съвременния взискателен ритъм.

Подробности за хубавите и лоши страни да живееш така, както и целите интервюта с кметския наместник на Струиндол Живко Шалваров и жители на селото- в звуковия файл.