Автор:
Соня Валериева
понеделник 1 декември 2025 16:20
понеделник, 1 декември 2025, 16:20
Милан Миланов - Революцията
СНИМКА: Радио Видин
Размер на шрифта
"Без да възобновим малко от промишлеността, това е невъзможно. Но другото си остава въпрос за туризма, за който имаме условия. Както казват хората, Господ ни е дарил със всичко, ама ние не го правим. Кога сме създали първата програма за Берковица? През 60-та година. И ако бяхме реализирали всичките тези неща, сега щяхме да сме като цвете. И тук да е пълно с народ, а не да седим така, с тези чудеса, костолове празни. Всички хора от Северозапада ги обичам и съм готов да им помагам, но явно ще трябва друг вид организация да създадем, за да тръгне нещо. Не успяхме да покрием Северозапада с едно мощно сдружение, което да тика напред нещата. Хората винаги могат да се вдигат за полезни дела. И сме ги вдигали. Сега има смисъл за всяко нещо, което може да донесе полза за развитие. Аз съм заснел много моменти от това, което се разрушава днес — и от соцвремето, и от онези, и от предните 10–20 години. И съм издигал глас да се помогне на общината да заеме позиции, независимо дали е собственик или не е собственик на предприятия..."
И когато семейството му, като неговата снаха Иванка Гергова, разказва за него, човек разбира, че най-големите революции невинаги са по улиците – понякога са в характера, в щедростта, в готовността да бъдеш добър, дори когато времената не са. И точно затова е важно да пазим спомена за такива хора – защото чрез тях помним не само историята, а и собствената си мярка за човечност.
той беше визионер. Имаше изключително много идеи, и то мащабни. И, може би, заради техния мащаб и заради неподходящото време, в което са му хрумвали, голяма част от тях не можеха да се реализират. Но идеите му всичките бяха свързани с културното наследство на Северозапада — с археологическите обекти, с етнографията. Голяма част от тези проекти бяха свързани с музеи, с музейно дело. Разбира се, в центъра беше Берковица, в която той живееше, и музейните институции в този град. Но не само там. Той е помогнал за създаване на музейни сбирки и в други селища в Северозапада. И след пенсионирането му създаде и музея в Чипровци, на който беше първият директор. Но не само това — той се грижеше за развитието на туризма. И тук имаше много големи проекти. Но и тези проекти останаха само на хартия. През цялото време той се бореше с някакви вятърни мелници... Той беше не само обществен деец и краевед, издаващ години наред вестник „Балкан“, който се разпространяваше безплатно из целия Северозапад. Първоначално беше завършил археология и се занимаваше с археологически разкопки и с един много хубав научен проект, свързан с проучване на крепостната система в Северозападна България. Огромна работа е свършил по документиране на всички крепости по Балкана. Има само малко публикации, свързани с тях, но целият този труд така и не можа да види бял свят. И мисля, че това е неговият голям научен принос, ако някога бъде публикуван. Но във всеки случай целият му личен архив, включително и тази документация, е предаден в архива в Монтана."
По публикацията работи: Соня Валериева