Предавания

Репортаж

Милан Миланов – тихата революция на Северозапада

понеделник, 1 декември 2025, 16:20

Милан Миланов - Революцията

Милан Миланов - Революцията

СНИМКА: Радио Видин

Размер на шрифта

Днешната историческа рубрика посвещаваме на един човек, който може би не е широко познат извън Северозапада, но чието име остава записано в паметта на Берковския край - Милан Миланов, известен като Революцията. Роден на 28 октомври 1928 година в село Ягодово, той е историк по професия и човек, който живее с идеята, че промяната започва от човека - от думите му, от смелостта му, от готовността му да застане зад това, в което вярва. Милан Миланов е създател на историческите музеи в Монтана, Берковица и Чипровци. Участвал е в проучвания на близо сто крепости и укрепени селища в Северозападна България, а две години е бил уредник в Националния исторически музей. Освен това е автор на множество краеведски книги, пътеводители и албуми, а чрез документални филми и диафилми популяризира богатата история на региона. Нарекли са го „Революцията“ не защото е водил бунтове, а защото целият му живот е бил непрекъсната вътрешна революция - за честност, справедливост и доброто на обществото. Той е бил човек с позиция, който не се е страхувал да говори и да действа. Дори когато времето е било трудно и много хора са мълчали, Милан Миланов е избирал да бъде буден и активен, да оставя след себе си дела, по-силни от всякакъв шум. През живота си е възстановявал и популяризирал манастири и духовни центрове, създавал родолюбиви сдружения, които да пазят културното наследство на Северозапада, и е оставил след себе си музеи, архиви, книги и спомени, които днес помагат на поколенията да знаят кой са и откъде идват. Милан Миланов си е тръгнал от този свят тихо и достойно през ноември 2015 година, оставяйки светлина, която няма как да бъде забравена. Този месец се навършват 10 години от неговата кончина.


Ето как самият Милан Миланов - Революцията, говори за Северозападна България, за любовта си към този край и за това как всеки може да помогне за неговото развитие.


"Без да възобновим малко от промишлеността, това е невъзможно. Но другото си остава въпрос за туризма, за който имаме условия. Както казват хората, Господ ни е дарил със всичко, ама ние не го правим. Кога сме създали първата програма за Берковица? През 60-та година. И ако бяхме реализирали всичките тези неща, сега щяхме да сме като цвете. И тук да е пълно с народ, а не да седим така, с тези чудеса, костолове празни. Всички хора от Северозапада ги обичам и съм готов да им помагам, но явно ще трябва друг вид организация да създадем, за да тръгне нещо. Не успяхме да покрием Северозапада с едно мощно сдружение, което да тика напред нещата. Хората винаги могат да се вдигат за полезни дела. И сме ги вдигали. Сега има смисъл за всяко нещо, което може да донесе полза за развитие. Аз съм заснел много моменти от това, което се разрушава днес — и от соцвремето, и от онези, и от предните 10–20 години. И съм издигал глас да се помогне на общината да заеме позиции, независимо дали е собственик или не е собственик на предприятия..."


И когато семейството му, като неговата снаха Иванка Гергова, разказва за него, човек разбира, че най-големите революции невинаги са по улиците – понякога са в характера, в щедростта, в готовността да бъдеш добър, дори когато времената не са. И точно затова е важно да пазим спомена за такива хора – защото чрез тях помним не само историята, а и собствената си мярка за човечност.


"Той беше по принцип много ярка личност, много общителен, много весел човек, много добър певец, с много добро чувство за хумор. И заради тази общителност, може би, кръгът на неговите познати и приятели беше огромен... 

той беше визионер. Имаше изключително много идеи, и то мащабни. И, може би, заради техния мащаб и заради неподходящото време, в което са му хрумвали, голяма част от тях не можеха да се реализират. Но идеите му всичките бяха свързани с културното наследство на Северозапада — с археологическите обекти, с етнографията. Голяма част от тези проекти бяха свързани с музеи, с музейно дело. Разбира се, в центъра беше Берковица, в която той живееше, и музейните институции в този град. Но не само там. Той е помогнал за създаване на музейни сбирки и в други селища в Северозапада. И след пенсионирането му създаде и музея в Чипровци, на който беше първият директор. Но не само това — той се грижеше за развитието на туризма. И тук имаше много големи проекти. Но и тези проекти останаха само на хартия. През цялото време той се бореше с някакви вятърни мелници... Той беше не само обществен деец и краевед, издаващ години наред вестник „Балкан“, който се разпространяваше безплатно из целия Северозапад. Първоначално беше завършил археология и се занимаваше с археологически разкопки и с един много хубав научен проект, свързан с проучване на крепостната система в Северозападна България. Огромна работа е свършил по документиране на всички крепости по Балкана. Има само малко публикации, свързани с тях, но целият този труд така и не можа да види бял свят. И мисля, че това е неговият голям научен принос, ако някога бъде публикуван. Но във всеки случай целият му личен архив, включително и тази документация, е предаден в архива в Монтана."


Милан Миланов Революцията си е тръгнал от този свят така, както е живял - тихо, достойно, без фанфари, но оставяйки след себе си светлина, която няма как да бъде забравена.

По публикацията работи: Соня Валериева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!