Трите "К" на щастието: Кристина, Капучино и Кики в едно семейно приключение

Днес в „97 лапи и 1 опашка“ имаме едно ново пухкаво попълнение! Спомняте ли си Капучино - онзи чаровен Той пудел, за когото ви разказахме съвсем наскоро? Е, семейството на Кристина Михайлова вече не се върти около една, а около две малки топчици любов, защото у дома се появи още едно кученце - Кики.

Историята на Кики започва почти случайно. Кристина, влюбена до уши в първия си любимец Капучино, на шега споменава на съпруга си, че някой ден би искала второ кученце. Шега - шега, но мъжът ѝ я взима напълно на сериозно. И една вечер, без никакво предупреждение, отваря вратата и пуска вътре миниатюрно, пухкаво двемесечно съкровище. Така Кики влиза в живота им - като изненада, която никой не е очаквал, но всички веднага заобичват.

Новата госпожица е по-дива, по-енергична и доста по-хитра от батко си. Докато Капучино е уравновесеният, зрял „първи син“, Кики е малкото диваче, което въвежда в дома нови правила - и, разбира се, нови бели. Откакто се е появила, двамата често действат в тандем: събарят разни вещи, късат салфетки, превръщат пелени в пухкави конфети и се преструват на невинни. А когато бъдат „разкрити“, винаги следват същите тактики - навеждане на главички и тихо отдръпване в другия край на стаята. Кристина добре ги знае.

Кики обаче е не само палавница - тя е невероятно гушлива, разбрана и привързана. Премества се да спи върху Кристина - понякога на краката ѝ, понякога на корема ѝ - докато Капучино се намества отстрани. Легълцата, които стопанката купува специално за тях, стоят празни - защото истинската топлина е в прегръдката.

Храната е стриктна - гранулки и паучове, човешка храна почти не се разрешава… „Почти“, защото кой може да устои на онзи поглед? Така понякога има малко хлебче или кисело мляко - съвсем по изключение.

"Този път стана малко на шега. Както знаете, обожавам Капучино. Много бързо свикнах с него. Бях споменала на мъжа ми, че искам още едно кученце. Беше изцяло на шега, но…Изобщо не подозирах. И вечерта, когато се прибра, просто отвори вратата и я пусна. Тя беше много малка, на два месеца, като топче. И така я посрещнахме всички у дома... Те са пристрастяващи тези сладури. Кики особено е доста дебеличка, много сладка и много забавна. Има огромна разлика с Капучино – тя е по-дива и неуморима. Но си я обичам много и тя е една малка частица любов от нашето семейство... Понякога Капучино ревнува. Често се карат, бият се. Те са като две деца – братче и сестриче – в пълния смисъл на думата. Карат се, после се обичат, гушкат се, играят си, но често и се бият. Нормално – Капучино си е бил първи, това е неговата територия. Сега той казва: „Как така се появи сестра?“. Точно като при децата... Много често събарят разни неща двамата. Понеже сменя зъбките и я сърбят, често взима хартии, листове, салфетки и ги раздробява. Това е техен хитър номер – когато ми се наложи да ги оставя повече време у дома, взимат една от техните пелени и я правят на сол."

Е, това беше историята на Кики - четиримесечна, пухкава, игрива и вече напълно неразделна част от дома. Тя е онова щастие, което се появява неочаквано, но остава завинаги - малка принцеса, голяма беладжийка и още по-голяма любов.

А Кристина? Тя гордо се шегува, че вече има своята банда на трите "К" - Кристина, Кики и Капучино. Съвсем случайно съвпадение, но идеално в техния стил: сладко, забавно и прекрасно хаотично.