Защо лицензираният софтуер за продажби е гореща точка в проектобюджета?

Правителството ще изтегли от Народното събрание проекта за бюджет за 2026 година, стана ясно вчера. Заедно с него ще бъдат изтеглени и проектите на финансова рамка за Държавното обществено осигуряване и на Здравната каса. Прeди дни, обаче при представянето на проектобюджета, Министерството на финансите изненадващо върна изискването за лицензиран софтуер за продажби (СУПТО). При миналия опит да се въведе задължително СУПТО министерството се отказа, а големите бизнеси изхарчиха милиони евро за нищо. Представители на бизнеса смятат, че предложението е разменна монета. През 2020 година имаше редица протести заради слабо известната на широката общественост наредба Н-18 на Националната агенция за приходите (НАП). Част от нея предвижда всеки бизнес да има софтуер за управление на продажбите в търговските обекти (СУПТО), той да е лицензиран от НАП и да праща информация на агенцията. Логиката е проста - така бизнесите няма да могат да крият приходи. Въпросната наредба, поне в частта си за задължителния софтуер тогава не влезе в сила. Към онзи момент средният и големият бизнес в страната похарчиха десетки милиони левове за софтуер, който никога няма да ползват. На 3 ноември 2025 г., изненадващо в заключителните разпоредби на проектобюджета задължителното СУПТО се завърна - с неясна формулировка, но амбициозен план да изсветли милиарди приходи, от които в бюджета да влязат 320 млн. евро като данъци само за една година и страстите отново се разгорещиха.

Преди дни представители на различни браншови организации се включиха в Гражданска инициатива, която изготви становище по повод опитите за въвеждане на отпадналата позорно Наредба Н18 на Владислав Горанов през 2020г., сега завоалирана и скрита като СУПТО в закона за държавния бюджет. Потърсихме за повече яснота, производител на софтуер и съуправител в счетоводна кантора във Варна, която част от Гражданската инициатива срещу готвените промени:

"Ние я инициирахме наистина по повод Наредба Н-18 още преди пет години. Тогава участвахме в обсъжданията и даже някои от нашите искания бяха чути. Сега видяхме, че доста истерии се чуват около СУПТО, но досега няма конкретни аргументи и ние просто бяхме призвани да участваме. Министър Теменужка Петкова каза, че СУПТО няма да донесе административна тежест върху фирмите, а само върху софтуерните фирми и именно по тази причина ние решихме да се намесим, защото това изобщо не е така, а напротив - ще бъде много голяма тежестта. В момента сме в изчакваща позиция, като даже мислим да се свържем и с други структури. Това СУПТО остава, като пожелателно в закона, така че според мен не е отпаднало като опасност."

Защо изискването за въвеждане на СУПТО от 1 януари отново разбуни духовете в бизнес средите? По темата разговаряхме с Кристиян Павлов, представител на утвърден сервиз във Видин, предлагащ складов и счетоводен софтуер, продажба и ремонт на касови апарати и електронни везни.

"През 2019 година също се говореше за въвеждането на такъв софтуер. Тогава Министерството на финансите се опита да наложи т. нар. СУПТО. Това е софтуер, който е обект на регулация от страна на НАП, тоест всеки процес, който касае продажба, документиран в софтуера трябва да става по ясен начин, за да се избегнат някакви вратички в софтуерите. Като идеология това е добре, но въпросът е, че в бизнеса понякога има и процеси, при които се налага да се върне стока или пък стока се дава на консигнация, пазаруване с подаръчни ваучери и други такива, при които трябва да бъде издаден касов бон, защото те също са вид продажба. Да, обаче в един такъв софтуер, който е контролиран от НАП, одобрен от НАП и сертифициран ще спъва самата работа на бизнеса, защото се губи гъвкавост и процесите ще стават по-бавни."

Идеята на МФ и НАП изглежда неефективна дори да се излезе от подробностите за лицензирането на софтуер, смятат търговците. Целта е да събират повече приходи и да изсветлят сивия сектор, но крайният ефект е друг - повече разходи за средния и големия бизнес, които се опитват да правят всичко по законен начин. Търговските обекти, които укриват приходите си изцяло или частично, не биха променили практиките си, а освен това няма как НАП да анализира подобно количество данни, за да сметне къде липсват отчетени продажби. По темата разговаряхме и с Павлин Грозданов, председател на Управителния съвет на Българската асоциация на дистрибуторите на фискални устройства (БАДФУ).

"Хората си мислят, че ще им откраднат бизнесите, което не е така, защото самият софтуер има администраторска парола, която е за НАП. Тя е видна за всички и могат да проверят всичките обороти и доставки в самия софтуер. Повечето от тях ги притеснява да не им откраднат контрагентите. Дали ще отпадне СУПТО за следващата година не съм сигурен, нека да видим какво ще стане с диалога, който ще имаме оттук насетне - работодателски организации, предполагам и ние като сдружение. Нека да се разговори и да се каже какви ще са критериите първо, начинът на узаконяване на този софтуер и да има ясни критерии и срокове, ние сме за това нещо", подчерта Павлин Грозданов от БАДФУ.

Според представителите на бизнеса, текстовете за връщане на СУПТО са били предварително подготвен компромис. Рискът, обаче веднага да започнат да пишат нов софтуер и да се опитват да го лицензират може да доведе до нови загуби на милиони евро и хиляди часове работа напразно.

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.