Яница Петкова: Управляващите забравиха, че са компромис и се нарекоха стабилност

Мирните протести, които обхванаха големите градове на страната, прераснаха в бунт срещу властта. Хиляди излязоха по площадите, за да покажат, че България има нужда от истинска промяна.

Кабинетът взе решение да оттегли спорния бюджет за следващата година, а премиерът призна допуснатите грешки. Въпреки призивите на опозицията и на държавния глава за оставка и предсрочни избори, управляващата коалиция не смята да абдикира преди да постигне целта си - Еврозоната.

Какво следва? Ще продължи ли да се покачва градусът през студената зима? Ще развее ли бялото знаме в навечерието на Новата година правителството или ще търси всякакви начини да брани властта си?

Статуквото дискутираме с Яница Петкова, политолог от социологическата агенция "Мяра".

Радио ВИДИН: Прогнозирахте в предишни разговори, че през зимата може да се случи масово недоволство, но като че ли дойде малко по-рано, отколкото се очакваше, пък и причината е различна.

"До голяма степен, макар протести да се организират вече втора седмица, предстои и през следващата отново, оказа се че са и доста по-мащабни, отколкото се очакваше. Нещо, което дори не сме виждали през последните години. Даже някои хора казват десетилетия. Както в столицата, така и в цялата страна. До голяма степен бяха подценени, да. Защо се случиха? Това, което сме говорили и предишни пъти, множество фактори, които натрупват социално напрежение. Този път се комбинираха два типа такова. Едното свързано с джоба, с доходите, а другото е свързано с качеството на живот и демокрацията. Два типа хора излязоха на този протест в общи желания, които прераснаха доста извън тематиката за бюджета. Тематиката за бюджета остава основното, което се коментира от политическата власт, от мнозинството, без да се взима предвид, че исканията вече са различни".

Радио ВИДИН: Бюджетът е само връх на целия айсберг. Очевидно хората са недоволни от цялостната политическа култура.

"Бюджетът беше поводът, а причините са множество. Това може би, което най-ясно се откроява, е фактът, че текущото ни управление прие, че е за дълго, че му е дадено политическо доверие и че има широка политическа легитимност. А то беше сформирано като компромис. Беше сформирано за преодоляване на кризисен период. Забравиха обаче, че се наричат компромиси и се нарекоха стабилност със заявка за 4-годишно управление. Което на всичкото отгоре в рамките на тези последните месеци се характеризираше с липса на обществен дебат, с дискредитиране на демократични процедури, с игнориране на всякакъв вид различен тип политически искания, с игнориране на всякакъв тип за диалог както между управляващите и обществото, така и между управляващите и парламентарната опозиция. Естествено това доведе до съответната реакция, която е ценностна. Касае качеството на демокрацията в страната ни".

Радио ВИДИН: Подобно недоволство срещу Борисов и Пеевски наблюдаваме през няколко години. Вече е досадно. Очевидно, поне според мен, двамата са изчерпани, не могат да управляват. Защо допускаме едно и също?

"Защото алтернативата ни през последните няколко пъти се оказа слаба. Тя беше доста добре инкорпорирана от съответните партии в момента в мнозинство... най-вече тъй като вече доста дълго време политическият процес в страната ни се ориентира около ГЕРБ като най-голяма партия и виждаме, че въпреки всичко те имат своя стабилен електорат, има възможността да го мобилизират. Що се отнася до останалите партии, до алтернативата, до опозицията - такава сплотеност там много често ние не наблюдаваме. Макар че има обществен заряд за промяна и беше дадена 2020 година поръчка за тази промяна, беше даден мандат на два пъти на нови партии, те не успяха да мобилизират в достатъчна степен нито себе си, нито своите политически привърженици, нито да реализират властта така, както им беше предоставена от обществото. Да, макар че до голяма степен ние виждаме как през няколко години се случват протести, което казва, че политическите партии на статуквото са дискредитирани, някой би казал изчерпани, нали, в най-мекия случай биха могли да бъдат пратени да починат, да преживеят известно време ролята на опозиция, което със сигурност ще бъде по някакъв начин и за тях... но се оказва, че не може да се стигне до тази ситуация. Няколко правителства на ГЕРБ, след като имаше протести, успяха да причислят към себе си нов тип партии, които носеха основните негативи от властта. Това позволи да се запази този тип управление. Сега ситуацията е различна. Имаме отново правителство на ГЕРБ с подкрепящи партии, но и една партия, която е извън коалицията. Оказва се, че може би ГЕРБ са тези, които носят основните вреди, основната тежест. ДПС-Ново начало мобилизира също голям брой хора в нашата държава, които са опозиционери на тази партия и не харесват не толкова нейната идеология, колкото методите и механизмите на нейния лидер и на някои основни лица в рамките на партията. Това показва една по-различна ситуация".

Радио ВИДИН: Предишният призив на хората, който и сега се забелязва, за преформатиране, за нови лица... истината е, че ИТН и ПП, когато получиха шанс, не показаха особено по-различен почерк от този на ГЕРБ. Въобще има ли откъде да се появят тези нови лица?

"Оказаха се слаби като алтернатива наистина, а не че не предложиха нови идеи. Предложиха и много нови лица. Ние, ако разгледаме първите парламенти след изборите през '21, ще видим, че освен че бяха значително подмладени, бяха и значително подменени. Влязоха много различни лица. Които обаче не успяха по никакъв начин да структурират ясен политически дебат, да демонстрират в крайна сметка тази стабилност, около която се върти това, което коментираме през последните години и месеци... Дали ще дойде алтернатива? Тя трябва да дойде от обществото. Аз, както и всички останали, които наблюдаваме тези процеси, няма как да не споменем президента във връзка с този коментар за алтернатива. Така или иначе всички погледи са насочени към него, постоянно се коментира неговото идване в рамките на политическото поле като партиен проект. Няма и как да не се коментира, той дава тези заявки, включително и с вчерашното си изявление. Дали ще се види алтернатива в него зависи до голяма степен от начините, по които той комуникира... има доста хора, които се чувстват непредставени в страната ни, има доста хора, които са отдръпнати от политиката, доста хора не гласуват... и наистина припознават в него т.нар. различен и силен лидер. Това си крие своите опасности. Ако питате мен за качеството на демокрацията в страната ни не трябва силен лидер. Ние такъв имахме и досега... по-скоро трябва постоянно взаимодействие в обществото, постоянен политически дебат, в който хората наистина по някакъв начин се изслушват и стигат до общи решения. Това касае един процес на постоянен контрол и конкуренция между различни политически групи. И от нас идва цялото нещо. С един акт на протест и с едно действие на гласуване ние понякога имаме чувството, че сме изпълнили и преизпълнили гражданския си дълг и когато връчим властта на някого очакваме, че нататък е само негова отговорност да би заведе към светло бъдеще. А това светло бъдеще касае някакво перманентно взаимодействие".

Радио ВИДИН: Обръщението на държавния глава звучеше много повече като изказване на партиен лидер, отколкото като президент.

"Той отдавна звучи като партиен лидер. Това, което аз бих отличила от думите му вчера, освен че звучеше като заявка... не само беше партийно, беше и кампанийно. Различното е, че обикновено президентът изчаква, за да изпълни политическия си ход. Този път беше проактивен. Тези, които трябваше да реагират, бяха управляващите от мнозинството. Чакаме и реакцията на ДПС във връзка с изказването на Радев, поне аз не съм чула такава. Обикновено този, който е силен, той е проактивен. Изчакващата позиция, реагиращата позиция, е на този, който в момента е в уязвимо състояние. В последните месеци от ДПС-Ново начало позиционираха именно Радев като основен опонент, а ние сме си говорили, че за да имаш ти някаква сила, трябва да си посочиш силен опонент, който да те легитимира. Може би основното политическо противопоставяне ще се структурира около тези два блока в нашата страна".

Радио ВИДИН: Правилен ли е моментът за тези протести? Властта може да каже "пет седмици остават, пречите". Това недоволство в правилния момент ли идва?

"То няма правилен момент. Протестите са нещо, което трябва да се случи спонтанно. Ако са такива откровени, истински, обществени протести, които изразяват истинско обществено недоволство и желание за промяна... да, изискват своята организация, своето мислене, своите лидери дори и своите послания, не говорим за хаотичност, но няма как да се чака подходящ момент. Ако се чака подходящия момент за протест, то той този протест се обезсмисля. Макар че касае доста труден период, дори наличието на протести в момента е благодарение на този труден период. Както казах в самото начало, протестът беше повод, но социално напрежение във връзка с инфлация и обедняване на хората има отдавна. Недоволство срещу властта има отдавна. Усещане за това, че това правителство е нелегитимно и прекалява с правомощия, които реално не са му връчени от обществото, има отдавна. Естествено, че този тип обществено напрежение ще избуят във възможно най-критичния момент. Няма как да очакваме да е по някакъв друг начин... обикновено протестите в нашата страна се развиват така: има първоначално недоволство, повод, както имаше, събират се изключително много хора, които имат обща позиция, въпреки различните си идеологии, и тази обща позиция беше на база критика към бюджета. Наистина имаше различни хора. За момента тези хора споделят обща цел, обща кауза. Ще дойде един момент, в който ще започнат да се проявяват различни гласове. Ще почнат да се карат по теми като сега ли е моментът, сега ли трябваше... имаше и групи, които очакваха някакви социални облаги във връзка с бюджета, който беше изтеглен. Ще дойде зимата, ще натежат сметките и ще започне да се появява някакво противоборство в рамките на тези обединения на хора. Това ще е удобен момент, в който отново този обществен потенциал може да се разпокъса и да изпаднем в положението, от което уж все искахме да се измъкнем. Дали е подходящ? Всеки момент е еднакво и подходящ, и не толкова подходящ. Щом се е стигнало дотам, че да избухне обществено напрежение и да се поиска промяна, тук имаме и ние роля като общество да следим, да контролираме какво ще се случи, каква промяна ще ни се предложи... и в крайна сметка колкото и да е неприятно - да си изтърпим трудностите, през които трябва да преминем. Хубавите неща обикновено не се случват много лесно".