Божията любов няма граници

В Десета Неделя след Неделя подир Въздвижение, Църквата насочва нашето внимание към осъзнаване на свободата, която Бог ни е дал да бъдем синове на светлината, както и чрез това да бъдем и ние светлина. "А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече осемнайсет години, не биваше ли да се освободи в съботния ден?" (Лк.13:16)

 

Евангелското четиво от предната Неделя ни наставлява да се пазим от сребролюбието. Днешното ни дава пример как завистта и лицемерието изопачават Закона и стават причина да бъде отхвърлен Христос. Милосърдието на Спасителя се сблъсква с жестокосърдечието на книжниците и фарисеите. Иисус, въплътената любов и милост, през дните на Своя земен живот в потвърждение на Божествената Си мисия и достойнство извършил много и различни чудеса: болни изцелявал, прокажени очиствал, мъртви възкресявал, бесове изгонвал. В един съботен ден, определен от Бог за почивка, който иудеите ревниво пазели, Спасителят влязъл в синагогата и поучавал народа. Там видял "една жена с немощен дух от 18 години; тя беше прегърбена и не можеше никак да се изправи". Била в такова окаяно положение, което не могло да не събуди състрадание и жалост. Само вярата я крепяла в страданието и я свързвала с живота. Тази вяра я довежда в синагогата и я изправя пред Лекаря на душите и телата. "Като я видя, Иисус и рече: "жено, освобождаваш се от недъга си!" И сложи ръцете Си върху нея и тя веднага се изправи, и славеше Бога". Великият Целител, Който дойде "да вземе върху Си нашите немощи и да понесе нашите болести", със силата на Своето Божествено повеление я освобождава от страшния недъг и страдание – изцелява душата и тялото и.

 

Законоучителите, книжниците, фарисеите и първосвещениците на Израил се препъват в това, на което самите учат, защото са безразлични към страданието на ближния. Началникът на синагогата е недоволен от станалото чудо. В него той вижда само потъпкан Закона, нарушена съботата. Той затваря очите си за радостта на изцерената, за очевидното проявление на Божията сила. Изразява злобно негодуванието си против Христа: "Шест дена има, през които трябва да се работи. В тях дохождайте и се лекувайте, а не в съботен ден".

 

Не за пръв път иудейските законници, книжници и фарисеи отправят упреци към Христа, че нарушава съботата, светостта на Божия ден. Христос дойде не да наруши, а да изпълни Закона, да разкрие в пълнота пътя на истинското служение на Бога с дух и истина. Затова Неговият отговор ни разкрива истинския смисъл на Божията воля за спазване на седмия ден: "Лицемерецо, не отвързва ли всеки от вас вола си или осела си от яслите в събота и не води ли да го пои? А тая дъщеря Авраамова, която сатаната е свързал, ето вече 18 години, не биваше ли да се освободи от тия връзки в съботен ден?" "Кой от вас, ако има една овца и тя падне в съботен ден в яма, не ще я улови и извлече?" Началникът на синагогата говори не от ревност към закона, а от завист към Христа. Той кори силата, действието на чудото, тъй като завижда на славата на Чудотвореца. Сатаната преминал от жената в душата на началника на синагогата. Блажени Теофилакт казва: "сатаната, който отначало бил свързал жената, после свързва началника на синагогата чрез завистта и с неговите уста кори Божието чудо". В тези благодатни дни на поста евангелският текст ни дава повод за размисъл относно нашето поведение и вътрешния живот. Външното, без което не може да има вътрешно, както без листа не може да има плодове, по думите на светите отци, трябва да бъде задължително за нас.

 

В рубриката "Съвременна Библия" - докато се борим и протестираме за нарушените си граждански права, не обръщаме внимание на най-великото си право, дадено ни в Христос – правото на вечен живот. Добре е да помним, че гражданският ни живот е временен – животът на душата е вечен! Римският гражданин и Христов апостол Павел ще ни помогне да осъзнаем тази важна разлика.

 

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.