Слово за свети великомъченик Димитър Солунски

Днес е Шеста неделя след Неделя подир Въздвижение.Настана светлият празник на Христовия воин и мъченик Димитър, който с вярата си светло озарява всичко и с любовта си подбужда към вечния живот.

Този преблажен мъченик за Христа, Димитър, от млада възраст придоби знания и израсна като доброплодна лоза, напоявайки всички с духовна сладост, а разумът му разцъфтя като лилия.

С благоуханната си обич той привличаше всички към Христовата вяра. Украсен беше с добротата на Христа и с красотата на лицето си блестеше като ангел. От него бликаше мъдрост - като съкровище, което носи живот.

Той беше далеч от всяка нечистота и плътска похот. Като насочваше твърдо ума си към възвишеното, той търсеше прародителското място и достойнство, от което отпадна прародителят Адам. От ранни зори той отдаваше цялото си сърце на молитва към въплътилото се Божие Слово, назидавайки се винаги с псалми, славословия и духовни песни.

А всички, като се учудваха на особената светлост на лицето му, пламтяха от обич, желаейки да се приближат до него и да се приобщят към животворните слова, които като мед течаха от устата му.

Свети Димитър поучаваше и наставляваше всички във вярата, като ставаше още по-светъл и сияеше с духовната си сила повече от слънцето.

Затова и Господ сложи върху него привлекателна красота, като пожела да украси пречистата му глава с двоен венец.

Той му каза: "Добри и верни рабе… над много ще те поставя; влез в радостта на своя господар".

Настъпи времето на пресветлото му венчание с мъченически венец.

Император Максимилиан, на връщане от поход на Изток, спрял в Солун, поискал Димитрий да се откаже от вярата в Христа. Увещанията били напразни, хвърлили го в тъмница. Устроили тържество в цирка. Лий, прочут борец, приканил осъдените християни на борба и ги хвърлял там в падина върху копия, забити с острието нагоре. Оръженосецът на Димитрий, Нестор, изпросил разрешение от господаря си да иде на борба – отишъл и захвърлил Лий в пропастта. Затова по нареждане на императора Нестор бил обезглавен, а Димитрий – прободен с копие в 306 година.

И днес, в гр. Солун, се издига величествен храм, построен върху гроба на великомъченика. Когато при копаенето на основите открили мощите на светеца, от тях струяло благовонно миро и затова Църквата е нарекла св. Димитър – Мироточивец.

Като истински пастир св. Димитър положи душата си  за Христовото стадо, казвайки: “Или заедно със спасяваните ще бъда спасен, или заедно с погиващите ще погина!”. Защото такова бе неговото пресвято желание - да спази Христовото слово, подвизавайки се с любов, както е казал Господ: “Не бойте се от ония, които убиват тялото, а не могат нищо лошо да сторят на душата; а бойте се повече от оня, който може и душата, и тялото да хвърли в геената; от него се бойте” (по Мат. 10:28; Лук. 12:4-5).

В рубриката "Съвременна Библия" – за да бъдеш принц, трябва да се родиш такъв. Това случайно ли е? Някога, още в младостта си, майката на принц Андрю осъзнала, че не е родена случайно. Тя приела, че Бог я натоварил с мисия да бъде достойната кралица на Обединеното Кралство. Кралица Елизабет Втора вярвала в Бога, но синът и Андрю – не! Какво губим, когато не вярваме в Бога? Примерът на кралицата-майка и принца ще ни помогне да намерим отговора.