"Не плачи!"

В Третата неделя след Неделя подир Въздвижение, Църквата насочва нашето внимание към осъзнаване на великата сила, която има и ни окриля с нея Господ Иисус Христос. Сила, която е свръхестествена, сила, която прави невъзможното възможно, сила, която показва на човека къде да бъде насочено неговото внимание, взор, молитва, дихание и живот."Момко, тебе думам, стани!" (Лука 7:14)Евангелският разказ на Неделя трета след Кръстовден мислено ни отвежда в малкия градец Наин в Галилея. Сега той е малко селце със същото име. В него е издигнат параклис за спомен на чудото, което Спасителят извършил тук. Веднъж Господ Иисус Христос заедно със Своите ученици и множество народ тръгнал за град Наин. Когато приближавали градските порти, срещу тях се задало траурно шествие. Млади хора носели мъртвец – единствен син на бедна вдовица. Нещастната майка вървяла покрусена. След загубата на мъжа си тя оставала напълно сама, без никаква подкрепа. Спасителят видял бедната жена, смилил се над нея и и казал: "Не плачи" (Лука 7:13). После пристъпил към мъртвеца, докоснал се до ковчега и рекъл пред изумените носачи: "Момко, тебе думам, стани!" (Лука 7:14). Тълпата гледала с внимание необикновения случай. Словото на Господа върнало младежа към живот. Той седнал и започнал да говори. Тогава страх обзел всички присъстващи и те казали: "Велик пророк се издига между нас и Бог посети Своя народ" (Лука 7:16). Разказаното в св. Евангелие не е измислица, а исторически факт. Възкресението на Наинския младеж е залог и за нашето възкресение, залог за нашия вечен живот. Каква радостна вест е това евангелско четиво! Господ Иисус Христос срещнал погребалното шествие и не го отминал. Той превърнал скръбта в радост. Това Негово чудо освобождава и нас от постоянния страх от смъртта и ни вдъхновява да живеем праведно на тази земя.Спасителят възкреси на погребалното носило Наинския младеж, възкреси от смъртния одър Иаировата дъщеря, възкреси от самия гроб и четиридневния Свой приятел Лазар и с това показа, че животът, който Той дава, е по-силен от смъртта. Бог стои в края на нашия земен живот и ни казва: "Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки" (Иоан 11:25-26).

И тъй, Бог свързва нишките, които обединяват материалното тяло с душата. Той ги разкъсва и връща елементите на материята, а духа довежда до Себе Си, "следователно живеем ли или умираме – Господни сме" (Рим. 14:8). Затова нека в собствения си живот да проверим силата на възкресението, като служим на Христа, “в святост и правда... през всички дни на живота си” (Лука 1:75) и да Му бъдем верни до смърт, за да получим “венеца на живота” (Откр. 2:10). Амин!

В рубриката "Съвременна Библия" – страданието и смъртта. Най-парадоксалното е, че в тях се събираме абсолютно всички. Има неща, които искаме и такива, които не искаме. Страданието и смъртта са от втората категория. Така, някъде в късната ни младост или ранна старост откриваме, че земята е място, в което можем да нямаме това, което искаме, но това, което не искаме ще го имаме задължително. Тук узрява моментът, в който мнозина се разгневяват, размахват юмрук към небето и извикват: "Къде е Бог в цялото това страдание?"