Добра и лоша почва

В Четвърта неделя след Неделя подир Въздвижение – на светите Отци от Седмия вселенски събор, която отбелязваме днес, Църквата ни отваря телесните и духовни очи, за да прозрем и видим Бог, Който се явява като един Сеяч, Който сее Словото на Евангелието и ни призовава да го следваме и дадем изобилни и достойни плодове. "Който има уши да слуша, нека слуша!" /Лк. 8 :15/

Вярата се поражда от слушането. Затова Христос сее навсякъде словото Божие – по села, градове, в пустини, в морето. Той избира апостоли, за да сеят словото Божие. Те оставят свои приемници – епископите и презвитерите, които извършват и до ден днешен мисионерския труд на разпространение на словото Божие. Църквата продължава делото на Христос – да сее в нашите сърца словото Божие.

В притчата за сеяча Христос поставя пред всеки една и съща цел: да приеме словото Божие с цялото си същество, с чисто и добро сърце. Чистото сърце не може да бъде описано с по-силни думи от тези на св. ап. Павел, който казва: "Вече не аз живея, а Христос живее в мене." За да пусне словото Божие дълбоки корени в душата ни, трябва да приготвим почвата на сърцето си, както умния земеделец, който очиства земята от тръни и плевели. Злото ще бъде изтръгнато от сърцето само тогава, когато оставим словото Божие да действа вътре в нас, за да може то, по израза на св. Григорий Богослов, да прероди самата ни природа. Притчата за сеяча показва, че Бог спасява човека само с негово участие. Господ влага в сърцето на всеки един Своето животворящо слово, а той трябва да се подготви да приеме словото и да принесе плод. Обработката на душата, съдействаща за израстването на словото Божие може да стане с помощта на едно старо аскетично правило: ори с плуга на покаянието, подобрявай с молитва, оросявай със сълзи на покаяние и постоянно изгаряй плевелите на страстите.

В рубриката "Съвременна Библия" – историята от наводненото ваканционно селище "Елените" е изключително ясна илюстрация за тежък недъг в човешката ни природа. Ние сме способни да построим къща в пресъхнало речно корито вярвайки, че никога няма да вали пороен дъжд. Колко силна вяра е нужна за това!