Какво да направим, за да наследим вечен живот

Осма Неделя след Неделя подир Въздвижение, която отбелязваме днес, Бог ни открива, че милосърдието, грижата за нашия ближен трябва да бъде неизменна част от нашия духовен и социален живот. В притчата за добрия самарянин Господ Иисус Христос ни открива смисъла на духовния живот и произхождащите от това дела, като момент, който е гарант за истинско служение на Бог."Братя и сестри! За мнозина хора, в това число и наши съвременници думата "ближен" си остава с неизяснен смисъл. Действително, нерядко най-близките по природа, по кръв - мъж и жена, родители и деца, братя и сестри си стават не просто чужди, но даже и врагове. А случва се, че хора, за чието съществувание до вчера не сме и подозирали, днес влизат в нашия живот и стават най-близките ни хора. Затова въпросът, зададен на Спасителя: "Кой е моят ближен? Кого аз трябва да обичам като самия себе си?" не е бил случаен.

Въпросът действително е важен за християните. Чрез истинско отношение към човека придобиваме истинско отношение към Бога. Невъзможно е, казват светите отци, да се спасиш, освен чрез ближния.

Задавайки въпроса: "Кой е моят ближен?" (Лука 10:29), законникът като че ли се опасявал да не би да обикне хора, които не трябва да обича. Господ му отговаря: сам стани ближен на този, който се нуждае от тебе, а не питай ближен ли ти е той или не. Трябва да гледаме не на лицата на хората, а да обърнем поглед към себе си, към своите сърца, за да не бъдат те хладни и вкаменени, а да бъдат изпълнени с милосърдието на самарянина, с доброжелателство и състрадание. На когото окажем милост, той и ще бъде нашият ближен, независимо от неговата вяра и националност. А тъй като всички хора имат нужда от взаимна помощ, всички хора би трябвало да бъдат ближни помежду си.

Братя и сестри, ние обикновено живеем затворено: всеки в своя кръг от семейство, приятели, роднини, колеги и може би, само тях смятаме за свои ближни. Всички други, с които не се пресича житейският ни път - тези, с които се разминаваме по улиците, с които се срещаме в асансьора в блока, в който живеем, тези, с които се возим един до друг в претъпкания обществен транспорт - ние смятаме за чужди. Може би, само, когато сме докоснати от някаква болка, когато се усещаме по-раними, по-уязвими, когато нашата система за сигурност се разпада, тогава ние се отваряме за чуждата болка, тогава виждаме в другите подобни на нас, тогава ги усещаме близко до нас.

Бог е по-близо до всеки човек, отколкото събратята по човечество, поради образа Божи, който е вложил в човека. Бог е по-близо в щастието и радостта, Бог е по-близо в болката, Бог е вътре в човека - по-близо няма накъде. Самарянинът е помогнал, а Бог е бил в страдалеца и когато нещастникът оздравял, Бог останал лежащ на пътя, останал на Голгота. Всеки човек е наш ближен: идващият по пътя, нападащият на пътя, помагащият по пътя. Бог е вътре в нас, Той ни казва: ближен е другият, различен от тебе и в същото време равен на тебе дотолкова, че да го обичаш, както обичаш Бога.

Мнозина си мислят, че обичат Бога и своя ближен, но тъй като нямат любов в сърцата си, те се самозаблуждават, защото делата им показват, че те обичат само своите желания и самите себе си, а не Бога и своя ближен. Любовта трябва да е в сърцето, а не в думите, тя се познава по делата, а не по словата. Нека, както ни призовава и свети апостол и евангелист Иоан Богослов, да обичаме "не с думи..., а с дела и истина!" (1 Иоан. 3:8). Амин."

Иконом Йоан Карамихалев

В рубриката "Съвременна Библия" - новият особен управител на Лукойл Нефтохим вече задължително преминава  през "проверка за интегритет". Така твърди премиерът Желязков. Какво означава тази проверка? За какво е нужна? Как се провежда? Все важни въпроси! Дали аз и ти имаме нужда от отговорите? Мисля, че да!