Пенчо Ковачев: Най-хубавото на журналиста е, че се среща с много хора

В днешното издание на "Калейдоскоп" ви срещам с Пенчо Ковачев. Известен е в творческите среди като журналист и писател, който носи силата и енергията на Северозапада.  

Той е от белоградчишкото село Пролазница, животът му е свързан с Белоградчик, Видин и София. Днес е на 71 години, пенсионер е, но въпреки това продължава да твори.

Пенчо Ковачев е многолика личност, която има интерес и любов към живото въздействащо слово. През годините е работил като журналист, публицист, редактор, сценарист, изявявал се е и като поет.

Детството му е като на всяко селско дете- да пасе кравите, но с книжка в торбичката, за да чете. Желанието му към образование винаги го е съпътствало. Продължава да учи прогимназиален курс в Белоградчик, усилено тренира волейбол и става един от най-добрите волейболисти. Тази негова любов към волейбола продължава и във Видин, където учи в Техникум по индустриална химия "Проф. Асен Златаров". Средното си образование завършва през 1973 година.

През 1975 е приет  в СУ "Св. Климент Охридски" във факултета по "Журналистика" Още като студент започва да работи като сътрудник, а по-късно вече и като щатен журналист във вестник "Поглед“. Казва, че в този вестник се е изградил като журналист, защото много е пътувал и се е срещал с много хора. Назначават го за анализатор на читателската поща във вестника. Той обаче няма софийско жителство и не може да работи и да живее в София. Това го кара да започне работа във вестник "Трудово дело", където се сдобива с военно звание и по-лесно получава временно софийско жителство.

След 1990 година заедно с други колеги полага основите на вестник "Стандарт". Професионалният му път минава през вестниците "Кеш", "Новинар", "24 часа", списание "Свети Валентин". От 2000 година и до сега е коментатор във вестник "24 часа".

Автор на сборника с разкази "Цигански късмет" /2009/ и на стихосбирката "Газ до дупка" /2014/. Има няколко книги, посветени на българското кино. Това са "25 български филма зад кадър“ /2006/, "Приключението кино - моя съдба. Творческа биография на Мариана Евстатиева - Биолчева" /2007/, "50 златни български филма" /2008/, "Любов без мостове" /2012/ и "Всенародният любимец Георги Парцалев и проклятието да си гей в НРБ" /2018/.

Автор е и на публицистичните и хумористични книги - "BG смърти и тайни", "Пегас се смее на глас" , "Защо се самоубиват поетите", "Петър Младенов. Цялата истина" и „Тая жена животът. Йордан Радичков: От Дописник до Класик" .

Има двама сина, с които се гордее - Светослав и Павел.

Бил е член на Секретариата на Съюза на българските журналисти.

ТАЯ ЖЕНА ЖИВОТЪТ

"Изразът "тая жена" е универсумът на торлашкия говор... Когато говорят торлаците, тази фраза я използват по най-различен начин и тя винаги е на мястото си. В книгата съм цитирал Радичков на едно място, в което той обяснява много добре как тази фраза може да бъде в началото, по средата или в края на изречението, но винаги се чувства на мястото си... Книгата ми е опит за биография на Йордан Радичков, защото той изживява един много интересен път от възмъжаването си в родното му село до световен писател със своите книги, романи, повести, сценарии за игрални филми и пиеси. Разказвам драматичните му години, когато се разболява от туберкулоза, а преди това като по-малък е уплашен от куче и губи говора си, как се ражда с 6 пръста на десния крак. Всички тези детайли са сглобени в едно, за да се получи тази книга... Надявам се берковчани да уважат не толкова мен, колкото своя велик съгражданин и да успея да ги накарам да прочетат Радичков. Както знаете, той има една великолепна фраза, в която казва: "Човекът е едно дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки." Надявам се от този разговор в Берковица грешките да станат по-малко."

ЖУРНАЛИСТИКАТА

"Аз мисля, че най-хуабвото е, че журналистът се среща с много хора, с много съдби, с много характери... Първите години на промяната имах чувството, че сме живели като глухонеми хора, и изведнъж като се появи възможност да се пише, почти за всичко, ние заприличахме на хора с натрупана информация и искахме да изкажем всичко, което сме премълчавали досега. Та това ми даде журналистиката - среща с много хора, сюжети, истории, които след това написах в книгите си и главно в книгата "Цигански късмет" .

СТИХОТВОРНИ РЕПОРТАЖИ

"Недялко Йорданов измисли и друга дума за моите стихове - "стихобусотворения" тоест стихове, измислени и написани в автобуса. Това е политическа сатира, и не само политическа, а и социална, и всякаква. Пътувах от вкъщи до Полиграфически комбинат, където се помещаваше редакцията на 24 часа, с рейс 76. Тръгвах от първата спирка, рейсът беше празен и аз си четях, но в обратна посока често рейсът беше пълен и аз изведнъж започнах да съчинявам и да се явяват някакви рими в главата ми. "Седалки за малки деца с яйца" - подобна рима за деца- беше Великден. И като стигах вкъщи, ги записвах и така се появиха около 20 стихотворения..."

Още за работата на Пенчо Ковачев като журналист, публицист и сценарист- в звуковия файл.