Пътят, който откъсва хората от света: Милчина лъка - Медешевци

В Северозападна България, където малките села се борят за оцеляване, една пътна отсечка се е превърнала в символ на изостаналостта на целия регион. Пътят между селата Милчина лъка и  Медешевци към Грамада от години е в окаян вид - дълбоки дупки, пропаднали участъци, липса на маркировка и плътна растителност, която още повече го стеснява.  Местните хора казват, че това не е просто "лош път", а пречка, която променя живота им ежедневно.

 

"Тук фирмите отказват да осигурят автобус на нормален график за тази отсечка", коментира Недко Недков от Медешевци и има защо.

"Заради този път нямаме никакъв междуселски транспорт,“ разказва и 84- годишната Цветана Недкова.

"Преди идваше автобус два-три пъти седмично. Сега няма шофьор, който да иска да мине тук."

 

Това поставя възрастните хора в почти пълна изолация - без възможност да стигнат до Грамада за лекарства, до Кула за административни услуги или просто да посетят свои близки. Линейките минават бавно, а понякога - и опасно. Медицинските екипи потвърждават проблема.

 

И така- младите вече отдавна са напуснали района, заради липса на работа, бедност, малки възможности.

"Едва ли някой ще избере да живее тук, когато до дома му води път, по-лош от черен път," допълва още Катина Недкова.

"А ние, старите… къде да ходим? Оставаме. Докато можем."

Така селата постепенно се превръщат в полупразни острови с останали по 10-15 жители, най-вече възрастни и болни. За пътя спокойно може да се каже, че е една от причините за обезлюдяването на района, смята и кметският наместник на Милчина лъка Йордан Събев.

 

В Милчина лъка и Медешевци живее предимно възрастно население. Младите отдавна са заминали - за градовете, за чужбина, или просто някъде, където животът изглежда възможен. Местните са убедени, че лошият път е една от причините районът да се обезлюдява.

"Кой ще дойде да живее тук, ако дори до магазина не можеш да стигнеш без да си разбиеш колата?“ пита и кметският наместник на съседното село Медешевци Цецка Нинова. Тя е категорична: Няма как да бъдат привлечени млади хора или дори пенсионери, ако самият достъп до селата е наказание!

Регионът от години държи печалното първенство по бедност, застаряване и обезлюдяване. За местните хора това не е статистика, а ежедневие.

"Когато кажеш, че си от Северозапада, хората си мислят, че живееш на края на света," казва Цветко Цветков от Медешевци.

"Но ние не сме по-лоши хора. Просто никой не се интересува от нас."

 

Местните жители са писали многократно жалби, изпращали са снимки и подписки. Отговори рядко идват, а когато идват - те са общи обещания без конкретни срокове, реални действия липсват. Активизация се забелязва само по време на предизборни кампании- тогава обещанията са от щедри, по- щедри.

"Всеки път казват, че ще се включи в бюджета. Но годините минават, а пътят е същият," коментират жители на Милчина лъка.

Въпреки всичко, хората не се отказват да говорят. Защото вярват, че ако се чуе гласът им, ако някой види как живеят - може би най-накрая ще се намери решение.

"Не искаме много," казват всички.

"Искаме само нормален път. Път, по който да мине автобус. Път, по който линейката да не закъснява. Път, по който да не се чувстваме изоставени."

 

Северозападът отдавна се смята за най-непривлекателния за живеене в страната - малки, разпръснати села, висока безработица, възрастно население. За него се знае, че е регион, оставен на заден план. И докато институциите спорят чия е отговорността, хората по този път продължават да живеят откъснати - без транспорт, с риск при медицински спешни случаи и с постепенно угасваща надежда, че някой ще обърне внимание на тези малки, но жизнени кътчета от България.