От Типченица към вечните теми: Поезията на Славейко Савчев

Излезе от печат новата книга на Славейко Савчев от врачанското село Типченица, наречена "Живея с Бога". През годините той има издадени още две книги със стихотворения. Редактор на книгата му е Кирил Радовенски. 

Темите, които го вълнуват са общочовешки - любовта, смисълът на човешкото съществуване, честността, доброто, природата, животните и растенията, които са част от красотата на света, младостта и старостта, равносметката, която всеки човек прави в края на своя живот. Определя създаването на стиховете си като раждане на дете. Няма филологическо образование, завършил е "Двигатели с вътрешно горене" в Техникум "Христо Ботев" в Ботевград.

Защо пише е първият ми въпрос към Славейко Савчев:

Как няма да пиша, като живея в такова хубаво и китно селце Типченица. Самата природа ме вдъхновява, второ то си ми идва от сърце, трето, като гледаш птиците и пеперудите, как няма да пишеш! Това е вдъхновение! 

Писането ми дава радост, обичам да пиша за съдбата на хората, сега пиша за старостта...Старостта е най-нежеланото нещо...

На мен животът ми даде всичко, почти всичко. Сега се радвам на добър живот и на двама внука, 

Радвам се на хора, които не се предават...Това е прекрасно, човек трябва да има самочувствие и да не се предава! 

Това съм аз - човек от село, гонех пеперудите, волната младост отмина, но ярката неугасваща следа остана завинаги, Благодаря Ви, мили хора и спомняйте си за мен! 

Поддържайте дома си, защото не дими ли коминът - в къщата няма живот!

КРЪГОМ ДА СЕ ОБЪРНА 

Искам кръгом да се обърна

и да стана млад човек,

в детството да се завърна 

и да тичам в оня пек

Да тичам, огънче понесъл, 

към едно сърце горещо

Ех, мечти, станах весел

старост моя, и това е нещо

Това ни пожелава поетът от село Типченица Славейко Савчев - здраве, радост, уютен дом и добро семейство, и любов към природата и околния свят.

Повече - в прикачения звуков файл.