Враца отбелязва 80 години от рождението на своя скулптор на духа — Георги Тишков

Тази година Враца отбелязва 80 години от рождението на един от най-плодотворните си творци - скулптора Георги Тишков. Името му е част от онази непрекъсваема линия, която прави Враца град на скулпторите - след Андрей Николов, Иван Фунев, Илия Беширов и Цено Ценов. Тишков принадлежи на поколението, което съхранява и развива тази традиция, а творбите му са навсякъде около нас - в парковете, по улиците, пред институциите. Мнозина минават покрай тях всеки ден, без да знаят името на автора, затова днес се връщаме към паметта за човека, който е изваял духа на своя роден град в камък, метал и дърво.

Попитах Христо Божков, завеждащ отдел „Художествена галерия Иван Фунев“ към Регионалния исторически музей, какво прави Георги Тишков толкова важна фигура за културната история на Враца. Разговорът ни започна с въпроса какво отличава Тишков като творец и защо неговото присъствие се усеща и днес, почти две десетилетия след кончината му.

"Творчеството на Георги Тишков е едно от най-бележитите в историята на нашия град. Както знаете, всеобщото мнение е, че Враца е градът на скулпторите. В Регионалния исторически музей във Враца имаме негови произведения, но в настоящия изложбен кът не сме успели да покажем всичко, тъй като пространството е ограничено - намира се в преддверието на голямата зала на художествената галерия.
Някои негови по-тежки работи няма как да бъдат експонирани в момента. Подредени са 13 негови творби, предимно от фонда на галерията, но има и такива, предоставени от ателието на скулптора, дарени ни от Моника Игнатовска."

От думите на Христо Божков става ясно, че Тишков е скулптор, който не просто работи във Враца, а оставя следи, видими и днес: от паметника на Васил Левски до композицията „Ято“ и барелефите на видни врачани. Прави впечатление, че освен големите монументални творби, той е майстор и на малката пластика - интимна, човешка, посветена на темата за майчинството, семейството и детството. Божков подчерта, че творчеството на Тишков съчетава борбата между духа и материята - тема, която присъства в творби като „Метаморфоза“, „Бягащи“ "Композиция" и „Дон Кихот“.

По повод годишнината галерията е подредила специален кът с тринадесет негови произведения, които представят най-характерното от творческата му природа.

"Георги Тишков е роден през 1945 година. През 1972 г. завършва Националната художествена академия. През 1981 г. прави първата си самостоятелна изложба в София. Негови скулптури участват в множество национални и международни експозиции. В родния му град Враца творческото му присъствие се усеща осезателно. Той е автор на много паркови и монументални пластики.
Негови творби има в банки, търговски обекти, частни домове. На фасадата на туристическия дом (несъществуващ днес) имаше негова пластика, добре позната на цялата врачанска общественост."

Докато говорехме, стана ясно, че Божков е имал пряк, личен контакт с Георги Тишков. Според думите му Георги Тишков е бил топъл човек, който никога не е отказвал помощ. Много от днешните творци във Враца са минали през неговата школа - било в ателието му, било в класните стаи на текстилния техникум, където години наред е преподавал. Той не е бил просто скулптор, а учител от онези, които остават в паметта на поколения.

"Като човек беше много добродушен, точен и общителен. Обичаше чашата вино, както повечето творци. Никога не отказваше помощ. Преподавал е рисуване на много ученици, включително и на мен.  Голяма част от колегията — и по-стари, и по-млади — са минали през неговата школа. Ателието му беше емблематично място, добре познато на всички, които се интересуват от изкуство. Винаги посрещаше хората топло и им даваше съвети. Преподавал е в училище „Отец Паисий“ и дълги години в текстилния техникум. Макар първоначално да не харесва преподаването, с времето е осъзнал колко е важно да споделя знанията си. Учениците го помнят като учител близък до тях, който разбира мислите и чувствата им и ги подкрепя. Оставил е трайни спомени у всички, които са се учили при него — в училище или в ателието."

Има нещо много символично в това, че творбите на Тишков стоят в центъра на Враца така, както и споменът за него заема особено място у хората, които са го познавали. Това е онзи вид културно наследство, което не избледнява с времето. Осемдесет години след неговото рождение Георги Тишков продължава да присъства - в градските пространства, в спомените на учениците си, в уважението на колегите и в историята на българската скулптура. Паметта за един творец не се измерва само с дати, а с усещането, че когато минаваш покрай неговите творби, сякаш градът сам ти разказва история. И във Враца тази история често започва с името Георги Тишков.