Дори – любимецът, превърнал се в опора в най-трудния момент

Днес в нашата рубрика за домашни любимци ви срещаме с една истинска принцеса – Дори, 7-годишен кралски пекинез, който може да разтопи и най-каменното сърце. Тя се появява в семейството по възможно най-неочаквания начин – видели я на клипче в телефона, харесали я мигновено и от Бяла пристига у дома като бебе на 40 дни.

От първия ден е била пример за добро куче – не прави бели, знае къде ѝ е мястото и се движи из дома с грацията на принцеса. Има две легълца – едно в коридора, друго в спалнята… и резервно място на дивана, което, честно казано, е нейна територия през повечето време.

Единственото предизвикателство в тази приказка е козината. Да, Дори е пухкава, красива и царствена, но когато започне да сменя козината си… космите са навсякъде. И въпреки това всичко се преживява, защото обичта винаги побеждава битката с прахосмукачката.

Важното е, че Дори идва в семейството в труден момент и се превръща в опора и утеха – доказателство, че животните лекуват по свой собствен начин. Тя обича дълги разходки, обича да общува и буквално „говори с очите“, както казва стопанката ѝ. Умна, чувствителна и толкова възпитана, че още от първия ден няма никакви грижи с нея – разбира всичко с поглед и никога не прави пакости.

Обича да се глези с пилешки лакомства и да спи там, където е най-топло – обикновено на спалнята до любимия си човек.

"Много е страхотна и е непрекъснато с мен. И е много умна, чувствителна, любвеобилна и така. Обича дълги разходки... Никога не е правила бели. Винаги е била кротка. Когато я взех, момчето ми каза да взема пелена и там едни специални капки. Веднага съм капнала и тя там си ходи. Дори сега, като е голяма, аз винаги слагам пелена. Ако е студено времето, ако не мога. Нямам никакви проблеми. Никога не ми е чупила, нещо правила. Търпеливо ще ме изчака, както и сега ще ме изчака. Докато говорим. Не мога да кажа нищо лошо. Единственото е, че е много сладка и умна. Ама като почне да сменя козината… ама просто се изтърпява. Защото я обичаш и защото ти е член на семейството. Моята голямата дъщеря почина. И тя двама сина остави. Малки бяха още тогава. Аз взех кучето заради нея. И трябва да Ви кажа, че кучето много ни помогна. Ама много", разказва стопанката на Дори – Йорданка Богомилова.

Дори е живото доказателство, че домашните любимци могат да бъдат и терапия, и компания, и безусловна любов в едно.