Разбит път и липса на магазин затрудняват живота в Генерал Мариново

Насочваме вниманието си към едно от малките села във Видинско - Генерал Мариново. Място, което се бори с добре познатите предизвикателства в региона, но и с няколко съвсем конкретни проблеми, които пряко влияят на живота на хората там. Намира се само на 10 км от Видин, но въпреки това младите хора липсват и по-големият процент от жителите са възрастни хора.

Станка Станкова е кметски наместник в Генерал Мариново от около две години. Тя милее за родното село и с носталгия си спомня детството и дните, когато улиците са били изпълнени със смях и живот, а хората са били сплотени. По нейните думи сега в селото са останали около 80 човека. Сред основните проблеми е окаяното състояние на пътя до там, също и на улиците. Не липсват и честите ВиК аварии, тъй като водопроводът е много стар. Липсата на хранителен магазин също затруднява ежедневието на местните, които пътуват до града или до село Рупци, за да се снабдят с продукти от първа необходимост. Повече за живота в Генерал Мариново разказва кметският наместник Станка Станкова:

"Проблемите на селото са много. Трудно се справяме. Доколкото е възможно Общината ни помага...Може би 7-8 години нямаме магазин...Доста хора живееха, сега за около 85-86 човека - поне се водят на адрес тук... Пътят ни е много лош - това е и основен проблем. Изобщо всички пътища са ни под всякаква критика... Дори и дупките не се запълват...Проблем ни е, че нямаме салон на село. Имаме пенсионерски клуб, който е малък - събира 30 човека и няма възможност да се съберат повече хора..."

Сред многото проблеми в Генерал Мариново са и честите ВиК аварии, казва Станка Станкова.

"Проблемите на селата са много... Без път нищо не става, без инфраструктура... Обезлюдяването е страшно...Лятото пак има дечица, събират се приятелчета, когато си дойдат от Видин... И ние имаме проблеми с водата... Големи аварии имаме. Преди 60 години е правен този водопровод."

До 1934 г. селото се е наричало Мусумане, разказва кметският наместник Станка Станкова.

"Никога не е имало в нашето село църква...След 1934 година преименуват селото на генерал Кръстю Маринов - той е бил голяма личност... В негова чест е кръстено нашето село, на него... Било е пълно с народ, с деца..."

Станка Станкова се надява, че все пак ще получи съдействие да има по-голям салон в селото, в който да могат да се събират повече хора за празници. Сред основните приоритети е и ремонт на улиците, които са в най-окаяно състояние.

"Очаквам да ни ремонтират, доколкото е възможно, поне някоя улица. За салон също съм говорила, очаквам, ако може нещо да се оправи от старата сграда на училището... Откакто съм тук, работя с една фондация, това са две години вече, всеки месец ни изпращат лекар безплатно. Имаме един медицински кабинет, който е много хубав... Хората са доволни... Понеделник, сряда и петък карат хляб с бус... Топъл обяд получават 10 човека..."

В Генерал Мариново културният живот почти липсва, липсват и хора, които да го развиват. 

"Имало е читалище, имало е богата библиотека... Правим курбан лятото. Като талисман на нашето село е свети Прокопий... Весело и тогава се събират обикновено повече хора. На събора е същото. Градски духов оркестър идва, танцов състав "Дунав"... Хубаво си ни е селото, на мен ми е мило и драго за него... Когато бях дете, преди 60 години, нямате си идея колко е било хубаво, колко е било прекрасно."

На финала на гостуването ни в Генерал Мариново се срещаме с някои от местните жители, които ни Разказаха още за живота там, за трудностите и неволите, с които се сблъскват.

"Животът в селото не е много добър... Улиците са направо издънени, магазин няма... Лекар идва - единственото нещо, за което сме благодарни... Пътищата особено са трагедия, трагедия... Вие сами сте видели пътят до какво състояние е доведен от тези земеделски производители... Откакто аз се знам, не е правен този път. Магазин имаше, но нямаше кой да пазарува..."

Чуйте повече в звуковия файл.