Здрави почви-здрави хора

"Здрави почви за здрави градове"- под това мото е преминала конференцията, посветена на Световния ден на почвите, който се отбелязва на 5 декември. Денят се отбелязва от 2014 г. по инициатива на Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО) и Международния съюз по почвознание, за да се подчертае значението на почвата като важен компонент на природната система и жизненоважен елемент за благосъстоянието на хората.

В основата на инициативите за този ден е а идеята е да се повиши осведомеността за това,

Колко важно е за здравето на хората да се поддържат здрави екосистемите, кои са за заплахите, неустойчивите и добрите земеделски практики, които гарантират почвеното здраве- за всичко това в "Земята, която ни храни" говорим с проф. Ирена Атанасова, директор на Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията "Никола Пушкаров":

"Презентацията ми беше "Почвите и урбанизацията". Установено е, че около 4,8 % от територията на ЕС е свързана със "заграбването", "завземането" на земя, като голяма част се отнася до жилищно строителство и развитие на индустриални зони. Европейската комисия установява, че между 60 -70 % от почвите в Европа не са в добро здравно състояние, засегнати са от различни деградационни проблеми- основните са почвена ерозия, намаляване на почвеното органично вещество, излишък от азот в земеделските почви, опустиняване, засоляване, замърсяване. Българските почви не са засегнати в еднаква степен от всички тези деградационни проблеми- за нашите почви основните заплахи са почвената ерозия и намаляването на почвеното органично вещество, поради различни интензивни земеделски практики... "

Под заплаха са урбанизираните почви, които заемат около 4,8 % от територията на страната. При тях се наблюдава почвено запечатване, уплътняване, замърсяване и загуба на биоразнообразие, посочи проф. Ирена Атанасова:

"Всичко това води до влошаване на екосистемните услуги, които почвите предлагат на хората, свързано е с намалено поглъщане в долните слоеве, намалена инфилтрация на вода и повишен повърхностен отток, който може да доведе до повишена ерозия на близките земи до градските райони... За урбанизираните територии е характерен и т.н. "ефект на топлинен остров", това влияе и на биоразнообразието... Засегнати са не само почвите в градската част, но и тези извън градовете- там проблемите са свързани основно със замърсяването в резултат на отлагането на емисии, отпадъци, утайки от пречиствателни станции..."

По думите на специалиста, често се наблюдава трансграничен ефект от замърсяването. Проявите са и по въздух, и по вода- с оттичане на замърсени повърхностни и подземни води, с въздушни емисии, които носят токсични вещества- органични замърсители и тежки метали. Земеделските земи са основният ресурс за прехрана на човечеството, но не само хората са отговорни за неблагоприятните последици:

"Земеделските почви навсякъде в Европа са подложени както на климатичен натиск, така и на антропогенен натиск от усилено земеползване. Климатичните промени въздействат с повишените температури, сушите, което води до деградация на почвите. Това, съчетано с липсата на напояване, влошава свойствата на почвите и способността им да доставят екосистемните услуги... Надявам се да успеем да прокараме проекти, свързани с подобряване на хидромелиоративната инфраструктура в България..."

Според проф. Атанасова засушаването и деградацията на почвата водят до промени в състава на органичното вещество, затова е важно да се спазват добрите земеделски практики- регенеративно земеделие, добавяне на растителни остатъци, биостимуланти за културите, балансирано торене, щадяща грижа за земята с плитка оран, когато това е възможно, както и въвеждането на ноу-тил технологии, които изключват изораването на почвите. От друга страна проблем е и монокултурното земеделие, което води изхабяване на почвите и замърсяването им заради повечето синтетични торове. Заплаха за почвените функции е и несъобразяването на засетите култури с почвено-климатичните условия на регионите. Затова и учените от Института по почвознание очакват от министерството на земеделието зелена светлина за проектното си предложение за "Райониране на агроекологичния потенциял на земеделските земи по пригодност за отглеждане на структуроопределящи култури, сортове и хибриди".

Каква е идеята но това предложение и какви са законодателните инициативи, които гарантират здравето на почвата- чуйте в звуковия файл.