Какво ще случи с парите на държавата след подадената оставка?

След протестите и оставката на правителството един от основните въпроси е как ще влезем в новата година без нов бюджет. Слагането на процедурата на пауза означава, че от 1 януари ще сменим левовете в евро, но социалните плащания и минималната заплата вероятно ще останат на нивата от тази година. В последните години се е случвало многократно да влизаме в новата година без приет бюджет и да работим с удължаване на бюджета от предходната година.

Каква е разликата този път? Според синдикатите замразяването на социалните доходи и минималната заплата при смяна на валутата може да създаде допълнителни трудности на хората. На минимална заплата работят около половин милион българи. Експерти от фискалния съвет, обаче, обясняват, че нов размер на минималната заплата може да бъде записан в удължителния закон за бюджета. Ако процедурата по новия бюджет остане на пауза, Министерският съвет вероятно ще предложи удължителен закон на настоящата финансова рамка. В него има опция да бъдат записани различни промени, но според синдикатите това няма да е достатъчно. От Фискалния съвет не изключват категорично възможността до края на годината да се гласува нов бюджет. Чисто законово обаче има механизми, които да гарантират нормалното функциониране на държавата и без действащ бюджет. Работодателите остават лаконични в коментарите си, като от Българската търговско-промишлена палата (БТТП) посочиха, че за тях удължителен закон за настоящия бюджет няма да навреди на икономиката, а следващото управляващо мнозинство трябва да предложи реформи в публичните финанси. Междувременно каси на БНБ работят извънредно, заради огромния интерес на хората към стартовите пакети в евро. Какво ще случи с парите на държавата след подадената оставка? Разговаряхме с Адриан Николов, икономист от Института за пазарна икономика (ИПИ).

"Това не е някаква непозната ситуация, напротив - през последните няколко години това вече се превръща в норма. През последните 5 години излиза така, че в 4 от тях сме влезли с някаква форма на удължение на бюджета. По никакъв начин не се променя начинът, по който работи държавата. Въпросът е какво точно се случва с това удължение. Тук има един много тънък момент, при който всички правила, които са вписани не в бюджета, а в отделно законодателство за увеличение на плащания, продължават да важат, независимо, че не е приет бюджетът за 2026 година. В публичния дебат през последните няколко седмици, което в крайна сметка доведе и до оставката на правителството, доста централно място заемаха увеличенията на заплатите в няколко сектора, които растат именно по този начин. Тук говорим най-вече за МВР и Министерството на отбраната. Друг ясен пример е т. нар. "швейцарско правило" за пенсиите, както и обвързването на някои социални плащания с линията на бедност."

В деня, когато бе гласувана оставката на кабинета на Росен Желязков, КНСБ и КТ "Подкрепа" излязоха на акция пред Народното събрание, заради въпроси какво ще се случи с бюджета, увеличенията на парите за майчинство и парите на работещите хора. От името на своите членове ръководствата на двата синдиката се обърнаха към депутатите от всички парламентарни групи с въпрос: "Какво ще се случи с доходите ни през 2026 г?". В понеделник Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Конфедерацията на труда (КТ) "Подкрепа" изразиха обща позиция и призоваваха да не се допуска държавната финансова рамка да се превръща в заложник на партийни интереси. В момента всеки бюджет е по-добър от това да нямаме такъв, заяви в интервю за БНР Любослав Костов, главен икономист на КНСБ.

"Всички хора, които разчитат на бюджета, визирам 2 млн. и 200 хиляди пенсионери, около 470 хиляди, работещи в обществения сектор, 130 хиляди, работещи в държавни предприятия, като БДЖ, "Български пощи", плюс майките, втората година майчинство, плюс субсидиите за общините, всичко това, което беше предвидено няма да се случи от януари месец и ще бъде установено на нивото си от януари 2025 година. С две думи - връщаме се една година назад, вместо да актуализираме всички тези стойности така, както беше предвидено в проекта на бюджет. Разбира се, че едни го харесват, други не го харесват, но бюджетът беше влязъл в парламента, мина първо четене, оставката е на изпълнителната власт - законодателната продължава да работи и най-логичното нещо беше бюджетът и бюджетната процедура да не бъдат бламирани, и да не се превръщат в заложник на политическите игри между отделните партии" - обясни Любослав Костов.

Според работодателите, въвеждането на удължителен закон за настоящия бюджет няма да навреди на икономиката ни. Потърсихме за коментар Иван Сергисов, регионален представител на Асоциацията на индустриалния капитал в България за регион Монтана:

"Работодателите ще продължат да работят, както и досега. Това, че няма да има нов бюджет донякъде променя ситуацията, защото в тези бюджети - вариант 1 и вариант 2, бяха заложени едни неща, които не устройваха бизнеса, особено повишението на осигуровките и повишението на данък дивидент. При малкия и среден бизнес дивидент почти не се получава, защото ние се стараем да го реинвестираме в други дълготрайни материални активи. Работодателите няма много да усетят липсата на бюджет. Ние формираме бюджета, но не сме зависими от него. Може би някои колеги, които имат ангажимент чрез някои обществени поръчки ще бъдат утежнени, заради начините на плащания, но като цяло бизнесът в производството не се влияе от това дали ще има, или няма да има бюджет."

Попитахме видинчани ще имаме ли според тях справедлив бюджет за 2026 година, след като правителството подаде оставка и има ли повод за притеснение:

"По принцип трябва да се притесняваме, защото сега, като няма парламент, няма да има пари и за пътища. Пътищата в България са в критично състояние ... Не трябва да съжаляваме за нищо. Рано или късно трябваше да се случи това. Дошло му е времето, дано младите хора да си намерят истински водач, който да ги поведе, защото от тези, които са в парламента, никой не става за нищо. Ако няма нови водачи и останат старите лидери, работата е същата ... За да излезем от всяка ситуация, ние трябва да минем през страданието и болката. Последните 35 години въобще не ни се искаше това да става. След 45 години един комфортен начин на живот, който сме водели, тоест нищо не зависеше от нас, но пък ние си живеехме спокойно. Това е носталгия по спокойствието и сигурността."

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл.