От "Момчето си отива" до "Оркестър без име": Наследството на Людмил Кирков

През този месец се навършиха 30 години, откакто "момчето" на българското кино си отиде завинаги от нас. От играта на думи се досещате, че говорим за знаковия филм "Момчето си отива" и неговия автор - големия режисьор Людмил Кирков. 

"Оставаме" е името на изложбата, с която в родния му град Враца отбелязват годишнината. "Оставаме" е заимстваното заглавие на популярната песен, с която завършва друг от шедьоврите на Людмил Кирков - комедията "Оркестър без име".

Изложбата, с която във Враца си спомнят за почетния гражданин на града, показва филмови плакати на негови емблематични киноленти. Нейният автор е художникът Росен Йорданов.

В началото на 70-те години на миналия век Враца е снимачна площадка. Роденият в града режисьор Людмил Кирков работи по филма "Момчето си отива". В главната роля на абитуриента Ран е Филип Трифонов. Две години преди да се сбогуваме с него завинаги и 46 години след премиерата на филма момчето се върна във Враца.

„Оркестър без име“ е най-популярният филм и там аз имам една реплика: „Ай, сиктир, да не е Лайза Минели, та десет дена да ѝ свиря под прозореца“. От „Момчето си отива“ са любими репликите на Кирил Господинов, които не бяха заложени в сценария, но Людмил го караше: "Айде, пиши", а той започваше да пише... Както е казал другаря Ленин - "От всички изкуства за нас най-важно е киното". Нямаше паметници на кино, и съм безкрайно щастлив, че първият режисьор, който има такова признание, е Людмил Кирков. Няма такъв град, който да има не само роден в него такъв режисьор, но и паметник на кинорежисьор."

Паметта за големия режисьор в родния му град, част от която е архивният ни спомен с Филип Трифонов, беше съживена наскоро със събитие в новото културно пространство "SmArt center" във Враца. 

"Формалният повод за изложбата са 30 години от кончината на Людмил Кирков. Моят интерес към това да правя плакати на стари български филми, такива, които лично мен са ме докоснали, е субективна селекция от моя страна. Тази страст към плакатите вече е от повече от десет години. Това не е комерсиален продукт – просто го създавам, за да видя моята интерпретация върху темата на филма, как съм я възприел и как мога да я пресъздам като графичен продукт."

Изложбата на художника Росен Йорданов представя осем филмови плаката от творчеството на любимия му режисьор Людмил Кирков.

"Тогава дори не знаех, че Людмил Кирков е родом от Враца, което след това много разпали любопитството ми и ме накара да направя и другите му филми в плакати. Специално за „Оркестър без име“, който е любим мой филм, реших да интерпретирам четирите музикални персонажа като четирите струни на китарата. Портретите на четиримата музиканти са като перата, които навиват всяка струна, обединени в грифа на китарата. Всичко е представено на фона на залязващо слънце над морето, тъй като действието се развива на морето. Те отиват там, за да станат популярни, да добият известност и да изкарат някои други листи. Символичното завръщане на Людмил Кирков в родната Враца през плакатните интерпретации в изложбата на Росен Йорданов е немислимо без култовата лента."

Символичното завръщане на Людмил Кирков в родната Враца през плакатните интерпретации в изложбата на Росен Йорданов е немислимо без култовата лента "Оркестър без име".