Рождественско послание на Видинския митрополит Пахомий

Възлюбени в Господа отци, братя и сестри – чеда на Видинска епархия, Христос се роди!

По целия свят днес празнуваме божественото раждане на нашия Господ Иисус Христос – това непостижимо тайнство на Божия промисъл за спасението на човека, това велико събитие, което разделя епохите и времето на „преди“ и „след“ Христа! По думите на свети Йоан Златоуст Рождество Христово е „митрополията на празниците“, тоест този Господски празник, от когото тръгват и когото следват всички останали големи тържества на светата ни Църква.

Днес празнуваме и се радваме заради славното тайнство на Божественото въчеловечаване, заради тайнството на боговъплъщението. Сам Бог приема нашата човешка плът и става подобен на нас. Тайна, която колкото и да е необяснима и дивна, толкова е и реална и се свидетелствува от християните вече две хиляди години. Повече от две хилядолетия ние възвестяваме заедно с евангелиста Йоан: „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото“ , „ Словото стана плът, и живя между нас, пълно с благодат и истина; и ние видяхме славата Му, слава като на Единороден от Отца“ (Йн 1:1-2, 14).

Това дохождане на Сина Божий при нас човеците е предвъзвестено още в началото на нашата история – с обещанието, дадено на праотците Адам и Ева, че ще Се роди от тяхното семе Този, Който ще смачка главата на змията, сиреч дявола.(Бит. 3:15) Това е обещанието, за което Господ подготви Своя народ – древния Израил, чрез завета, който сключи с него и чрез пророците, които предсказаха за идването на Месия, Спасител и Избавител. Това обещание се сбъдва днес, с раждането на Иисус Христос, Който смирено и тихо идва в древния град Витлеем.

Дойде Този, Когото пророк Исая предвидя: „ Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“ (Ис. 7:14) Това име се превежда „с нас е Бог“ и действително Бог е с нас, защото Роденият от пресветата Дева е Бог и Господ, приел човешко естество заради нас и спасението ни.

А защо се случи всичко това, възлюбени? Защо бе нужно самият Бог да Се роди и да стане човек, да поживее в служение на хората, да претърпи поругание, да се възкачи на Голгота? Не можеше ли по друг начин да устрои изправянето на болния човешки род и заличаването на проклятието? Можеше, разбира се, но от любов към нас Господ пожела Сам да ни възвърне към изгубеното достойнство. Заедно с апостол Павел изповядваме, че имаме такъв Първосвещеник, „Който е изкушен като нас във всичко, освен в грях и в това, което Сам претърпя, като биде изкушен, може и на нас, изкушаваните да помогне“ (Евр.2:18; 4:15).

Творецът на всичко стана човек, за да бъде едно с нас и вземайки върху Си нашето болно естество, да го изцери, да го направи отново достойно за Божието осиновление. Затова и Той подготви пречистата Си майка, пресветата Дева, като най-чиста и свята сред човеците; подготви я като нова Светая Светих, ново най-свято светилище, в което да се посели Бог. Вижте какво велико тайнство! След Бога колко много дължим на света Богородица, колко велико е нейното участие в нашето спасение. Сам всесилният, вездесъщ Господ склонява да я попита – дали иска да приеме Него в утробата си и да стане Богородица. Неизразимо е Божието снизхождение – то никога не престъпва свободната воля на човеците. И Светата Дева смирено отговаря: „Ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти“ (Лк. 1:38) и приема да стане майка на нашия Бог. От пречистата утроба на Девицата Мариам чрез ново, невиждано рождение Христос идва на земята. Затова въплъщението на Бог Слово е неизречимо, непорочно, тайнствено, без грях и без тление, уникално и неповторимо. Синът Божий става Син човешки. Този, Който седи отдясно на Отца, Когото светът не може да вмести, стана младенец и бе носен в обятията на Света Богородица.

Да не забравяме това чудо, братя и сестри, защото то стана за нашето обновление и спасение! Христос приема човешка плът, а после и страдания, дори и смърт, за да изкорени причините на нашата гордост, на нашия егоизъм и себелюбие – причините на нашето падение. Как да се опише? Този, Който е непостижим, Който държи целия свят, живя сред нас „кротък и смирен по сърце“ (Мат. 11:29), учейки ни по този начин и ние да отхвърляме гордостта и злобата и проправяйки ни път към дома на Отца.

Затова и ние като християни, нямаме основание да търсим друго сега, но да се държим в примера на нашия Господ Иисус Христос и да се стремим да надвием над злото в нас. Такова е призванието ни - да обикнем Господа от всичкото си сърце, от всичката си душа, с всичкия си разум (Мк.12:30), както Той Сам ни възлюби, и отдаде Своя Единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен (Йн.3:16). Да държим ума си не в прищевките на този свят, а в тази първа и най-важна заповед и така ще изпълним волята Господня: „Вие сте светлината на света“. (Мт 5:14-16)

С такива размисли, братя и сестри, нека се върнем днес по домовете си и да отпразнуваме с нашите най-скъпи и близки Рождеството на нашия Бог в дух на любов и радост. Нека имаме тези евангелски мисли и на празничната трапеза, и през всички Рождественски дни, но и през целия ни живот. Нека поставим едно ново начало в умовете и сърцата си. Разбира се, като хора ние забравяме и се разсейваме в своите дела. Затова и Църквата ни е отредила да повтаряме кръга на празниците и да възпоменаваме всяка година чудните събития на Божествения промисъл, за да си припомняме и да се връщаме като с компас обратно към правия път на спасението. Нека да носим в душите си благодарност за великата Божия любов, явила се най-явно в дохождането на нашия най-мил, най-обичан, най-близък Христос! Нека днес Той Се роди и в нашите сърца, нека Го приемем подобаващо, та да заживее в нас и с нас до края на дните ни и във вечните векове!

Божието благословение да бъде с всички вас, обични в Господа чеда, братя и сестри!

Честито Рождество Христово!

25 декември 2025 г.

РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

ГР. ВИДИН

† ВИДИНСКИ МИТРОПОЛИТ ПАХОМИЙ