Богомладенецът Христос ни благослови да го виждаме със сълзите на сърцето си

"В името на Отца и Сина и Светия Дух! Днешният ден на езика на църковния Устав се нарича Неделя след Рождество Христово. Това е първата неделя след Рождеството на Спасителя, посветена на възпоменанието за трагичното събитие, което последвало скоро след идването в света на Спасителя. От Евангелието по Матея е известно, че цар Ирод, изплашен от вестта за раждането на Младенеца, която му била донесена от източните мъдреци - влъхвите, решил да убие във Витлеем всички младенци от мъжки пол по-малки от две години. Невинните младенци били избити, но сред тях не се оказал роденият Спасител, защото Ангел Господен, който се явил в съня на Иосиф, му заповядал заедно с Мария, взимайки Отрока, да бягат в Египет. И, както е известно, Светото семейство пребивало в Египет, докато не умрял Ирод, и едва след това се върнало в Палестина /вж. Мат. 2/.

Колко удивително е това - в момента на раждането Ангели Божии благовестят на пастирите, а чрез тях на целия свят за това, че се явила "Слава във висините Богу и на земята мир, между човеците благоволение" /Лука 2:14/, т. е. в Божиите очи хората намерили благоволение и им се дарува мир чрез раждането на Сина Божи. И тук, в отговор на тази блага вест, следва избиването на младенците - само заради това, чe вестта, която трябвало да произнесе и предаде на света Христос, не била чута. Страдания, скръб - ето това, с което се сблъскало семейството на Спасителя, Неговата Пречиста Майка, Обручникът Иосиф и разбира се Сам Господ, бивайки младенец, претърпял несгодите на това дълго пътешествие в Египет.

Явяването на ангелите, поклонението на влъхвите, явяването на звездата – в тези знакове човешкият род, който очаквал Спасителя, би трябвало да види идването в света на Сина Божи и да Му се поклони, както се поклонили влъхвите от изтока; да приеме Спасителя, а след това, слушайки словото Му, да тръгне след Него. Но нищо подобно не става - лежащият в зло свят продължава да лежи в зло /вж. 1 Иоан 5:19/. И ние знаем, че не само първите години от живота на Спасителя били помрачени от гонения, но и целият Му последващ живот - особено тогава, когато Той излязъл на Своето обществено служение, когато започнал да говори това, което трябвало да каже. Насрещна вълна от злоба и завист връхлетяла върху Спасителя, и ние знаем, че животът Му завършил мъченически. С Божествената сила Той възкръснал, но това било вече не от човеците, но от Бога; а хората направили всичко, за да умъртвят своя Спасител.

Но има и още една сила, която прави това слово непобедимо. Всичко, което е казал нашият Господ Иисус Христос, с лекота се възприема от сърцата ни, защото напълно съответства на вътрешното предразположение на човека. Защото Бог, в съответствие с тази Божествена, провъзгласена от Спасителя истина, е създал човека, за да вложи в неговата природа този нравствен порядък, тази предразположеност към възприемане на тази истина, на която откликва съгласието на нашия ум и сърце, когато чуваме това слово.

Но има и още нещо по-важно. За да се убедим в Божествената сила на словото на Спасителя, нужно е да опитаме да живеем в съответствие с това слово. И тогава ще започнем да придобиваме вътрешен духовен опит с такава пронизителна сила, която преодолява всяка човешка сила. Понякога на хората им се струва, че е толкова трудно да се следва Христос, толкова трудно да се слуша и изпълнява Неговото слово, но това е мнима трудност: "Игото Ми е благо, и бремето Ми леко" /Мат. 11:30/. И ако ние възприемаме вестта, донесена от Спасителя, ако слагаме в сърцето си Евангелските слова, тогава ще придобием леко и спасително бреме, ще започнем да живеем по Божия замисъл, ще започнем да живеем така, както Бог ни е заповядал да живеем. И тогава в радостта на това битие изчезват нашите скърби, нашите слабости, нашите грехове, и ние придобиваме способност да пренесем този вътрешен райски мир във вечността, за да пребиваваме там в общение с Бога. Ако откликваме на словото Божие, което не е слово човешко, не е проява на човешкото знание, но е Божествено откровение, ние откриваме за себе си път не само във вечния живот с Бога, но и в пределите на този земен живот ще придобием способност да имаме в сърцето си Божието Царство.

Нека радостното преживяване на Рождество Христово да помогне на всички нас да се утвърдим във вярата и в радостното следване на всичко това, което Бог в Христа е дарувал на човешкия род. Амин."

Патриарх Кирил

 

В рубриката "Съвременна Библия" – тези дни ще си пожелаваме стотици пъти да сме живи, здрави и щастливи. Копнежът в тези пожелания е реален, както и разочарованието ни. Земята не може да ги удовлетвори. Мечтата видимо надхвърля живота ни. Празна ли мечтата ни тогава? Не! Просто трябва да бъде пренасочена.

 

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.