Академик Дуриданов – стожер на българското езикознание и култура

Академик Иван Дуриданов (1920-2005) е възпитаник на Ломската гимназия, която завършва с отличие. В нея като ученик той прави и своите първи публични прояви, като публикува за първи път в школския вестник своите стихове. По-късно завършва славянска и класическа филология в СУ „Св. Климент Охридски“, където става асистент, доцент и професор. Бил е зам.-декан на Филологическия факултет и декан на Факултета по славянски филологии, заместник Директор на Института по български език към БАН. Академик е на БАН от 1995 г. Обявен е за почетен гражданин на град Лом. Академик Дуриданов е един от най-значимите изследователи, преподаватели и автори на трудове по езикознание, етимология и ономастика в България, изтъкнат българист, балканолог, славист и индоевропеист. Известен с диренията си в областта на езика на траките. Неговият научен принос прекрачва границите на страната ни, за да намери признание в света на езикознанието по цял свят.

В памет на световноизвестния български учен академик Иван Дуриданов Община Лом и Народно читалище „Постоянство 1856“ организираха специална вечер.

За живота и делото на академика ни разказва писателят и журналист Бисер Тошев:

"Изследванията на академик Дуриданов като „Местните названия от Ломско“, „Топонимията на Първомайска околия“, „Към проблемата за развоя на българския език от синтетизъм към аналитизъм“, „Тракийско-дакийски студии“, „Хидронимията на Вардарския басейн като исторически извор“ и „Езикът на траките“  са се превърнали в образец за научни изследвания на много поколения. Той е автор и на стотици доклади у нас и по света, посветени на езикознанието... Академик Иван Дуриданов има ключова роля за развитието на българското езикознание като един от най-изтъкнатите български езиковеди и ономасти. Той полага научните основи на българската ономастика, особено в изследването на топонимията, и я утвърждава като самостоятелна и авторитетна дисциплина. С трудовете си допринася значително за историческата лингвистика, като изяснява произхода и развитието на български и балкански езикови елементи. Неговата строга методология, дълбок сравнително-исторически анализ и високи научни стандарти, оказват трайно влияние върху поколения български езиковеди. Неговият учебник „Езикознание“ в съавторство с академик Владимир Георгиев все още е Библия за всеки студент по езикознание... С мащаба, оригиналността и международната значимост на неговите изследвания. Той изгражда и утвърждава българската ономастика като модерна научна дисциплина на европейско равнище, прави фундаментални приноси в историческата и сравнително-историческата лингвистика, особено при изследването на балканските и древните езикови пластове, въвежда българския езиков материал в широкия индоевропейски и балкански научен контекст, което позволява резултатите му да бъдат използвани от учени по цял свят и цитирани от международната научна литература... Академик Дуриданов е бил човек, отдаден на науката в истинския смисъл на думата. Той е живял 24 часа със и за науката. Изключително взискателен към студентите като преподавател и към децата си като родител. Интересното е, че към сина си е бил също толкова взискателен, както и към студентите си. В същото време той е бил изключително тих и благ човек и въпреки пословичната си немска строгост, дисциплинираност и подреденост, той е бил от онази порода преподаватели, които възпитават трайна любов у студентите към науката и към самия преподавател в негово лице... Извън научните титли той е скромен и тих, благ човек, много силно привързан към семейството и родния край. Детето, юношата Иван Дуриданов израства в ломското село Крива бара, където обича да се завръща когато открадне време при своите родители. В един от подарените ми от сина му негови дневници академикът разкрива в покъртителна сцена болката си от завръщането в празния си роден дом след кончината на неговите родители. Дневникът ни показва и привързаността му към град Лом, към неговите съученици и приятели, с които продължава да подържа връзка до последно, въпреки славата и постиженията. Така че, освен строгия учен, пред нас се разкрива един чувствителен, раним, човечен Иван Дуриданов."

Академик Иван Дуриданов остава в историята не само като велик учен, но и като човек с дълбока привързаност към семейството, родния край и хората около себе си. Неговото дело и личност продължават да вдъхновяват поколения български езиковеди и любители на знанието.