Манастирът „Св. пророк Илия“ – свидетел на векове история край Мездра

Струпецкият манастир "Свети пророк Илия" се намира на двайсет километра южно от град Мездра. Известен е още под името "Тържишки", заради старо съседно тържище, възникнало, според предание, още по времето на Второто българско царство. В манастирски документ е записано, че при завладяването на България от османските нашественици, обителта била разрушена. Най-старата сграда, съхранена днес в манастира, е съборната му църква „Св. Николай”. Счита се, че тя е била построена най-рано през XVI век, но нейният план стои толкова близко до тези на църквите при Калотина и Беренде, че е напълно възможно тази датировка да бъде изтеглена с два века назад във времето. В дебелите й каменни стени има нарочно оставени кухини, които придават невероятна акустика на вътрешното пространство. Стените и сводът й са богато изписани от неизвестен майстор през ХVІ-ХVІІ век.

Постепенно манастирът бил изоставен поради неизвестни причини и запустял. Голяма заслуга за неговото възобновяване има врачанският първенец Димитраки Хаджитошев. През 1824 година той открил забравената манастирска църква, превърната в обор и конюшня и наел работници, които нощем препокривали срутения й покрив. Три години по-късно, през 1827 година, получил официално разрешение от турските власти за възстановяване на църквата и манастира. Според други източници, до 1850 година манастирът е бил собствен чифлик на турското семейство Карамустафови от Роман. Врачанският епископ Доротей го отнел от турците и започнал възобновяването му. На следващата 1851 година започнал строежът на южната голяма сграда с широки чардаци, завършена след прекъсване през 1857 година. Предстоятел тогава бил черепишкият монах Йосиф. Напълно възможно е, поради убийството на Димитраки (на 24 юни 1827 г. във Видин), възстановяването на манастира да е започнало чак през втората половина на ХІХ-и век.

В архитектурната среда на дворното пространство на Струпецкия манастир като своеобразен акцент се откроява строената през 1862 година, издигната южно от съборната църква, красива каменна чешма с четири чучура. Тя привлича поклонници, туристи и случайни посетители не само с бистрата клокочеща вода и дебелата сянка на вековното дърво, в близост до което се намира, но и с типично възрожденския си стил на постройката и любопитната релефна украса от уникални каменни фигурки на животни и птици (Гълъби-ангелчета, ламя, змия, гущер, котка), някои от които се срещат с функцията на стопанин-покровител единствено тук.