Котешки характер с голямо сърце: Историята на Ава

Днес в нашата рубрика за домашни любимци ще ви разкажем за Ава - една британска късокосместа котка, която вече е завладяла сърцето на своята стопанка Бонита от Видин. Ава е дошла в семейството на Бонита преди около 8 години.

Всичко се случило почти случайно - една обява, едно решение ‘Искам котка!’ и един съсед, който се оказал истински герой, доставил Ава от Берковица до Видин. От този ден нататък Ава вече била господарка на къщата, с характер и стил, както подобава на една истинска дама. Бонита е избрала името ѝ - Ава, което идва от иврит и означава ‘любов’. И името ѝ пасвало идеално - Ава обича да гушка, когато има нужда от ласка, но през повечето време обичала своя уединен кът. Вечер обаче тя винаги се настанява до стопанката си, за да завърши деня заедно - макар и с мъркане, а не с храна! Ава е ставала майка три пъти и винаги е проявявала истински майчински инстинкт. Когато котенцата започвали да ядат самостоятелно, тя им носела храна и ги наблюдавала с гордост - като истински мини-доставчик. След като Бонита я кастрирала, Ава станала още по-красива и спокойна.

Ава има предпочитания и към храната - тя е капризна и не приема всичко, което ѝ предложат. Но винаги, когато Бонита се прибира, Ава е на вратата, готова за поздрав и мъркане, и дори ‘разговаря’ с нея по свой начин. Тя усеща настроенията и енергията на хората около себе си и винаги е до стопанката си в моменти на тъга или стрес.

"Просто си една сутрин се събудих и реших, че искам да имам котка. Отворих една обява, беше от врата обявата и просто цял ден се чудех как да стигна до вратата, както бях и възпрепятствана с работата. Помолих един комшия случайно, го чух, че говореше от 7-та мащ, че днешното е пътуло до Берковица и го помолих да отие да я купи оттам. И така просто ми я донесе човека, направи ми услуга и Ава вече от 8 година и половина е в къщи... Самата порода не са от този типаж, те са по-самостоятелни, по-изолирани, но когато тя почувства, че има нужда от ласка, от любов, от милване, сама идва и си го оттърси. Иначе през повечето време тя се уединява, стои сама, но винаги вечерно време ляга до мен, приспиваме и след това се отива на нейното си място... Ава е злояда, яде определени храни, не яде всичко, докато чувам от хора, пак да имат същата порода, че пак ядат всичко. Може би е въпрос на вкус, въпрос на нрав, не мога да ни точно допълним, но как се е научил според мен... Беше три пъти майка и си казах, че повече няма да я пускам и къстрирах я. След къстрат тя стана още по-красива, вече е 6 килограма, но беше изключително добра майка, толкова грижовна, раздържаваше ни на членовето в семейство да се докосваме, да пипаме малките, защото има котки, които не обичат, когато станат майки. Никога няма да забравя един случай с нея, тъкму нените котенца бяха започнали да се хранат самостоятелно."

Историята на Ава показва, че котките имат характер и умеят да даряват любов. А Бонита е научила, че домашните любимци не просто живеят с нас - те ни правят живота по-весел, по-топъл и пълен с моменти, които никога не забравяме. Следете ни за още истории за домашни любимци - защото животът с тях никога не е скучен!