Кристиян Дочев извади Богоявленския кръст във Видин

На 6 януари България отбелязва Йордановден, известен още като Богоявление, ден, който носи със себе си както вековни традиции, така и съвременни тълкувания. Празникът, свързан със здравето и благополучието, традиционно включва ритуалното хвърляне на кръста във водоемите, което събира хиляди хора край реките и язовирите. Ритуалът започва с водосвет, след който млади мъже, известни като "културници", влизат в студените води с надеждата да хванат кръста. Участниците в състезанието вярват, че този, който успее, ще донесе късмет и благословия на семейството си за цялата година. Хвърлянето на кръста е символ на обновление и духовно пречистване.

Видин също отбеляза Богоявление. Празничната програма започна в църквата "Свети Николай" с литургия и водосвет, водени от Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Пахомий, където десетки вярващи бяха дошли да бъдат пречистени и да се помолят за здраве. Тържеството по случай Йордановден продължи с празнично шествие, което премина по ул. "Баба Вида", покрай Културен център "Жул Паскин" и продължи до градския плаж, където по традиция се хвърля Богоявленският кръст във Видин.

Освен хората, дошли да гледат, на място имаше представители на Българския червен кръст, гранична полиция и жандармерия, под чиито надзор събитието мина без инциденти. Преди да хвърли кръста, видинският митрополит Пахомий още веднъж разясни защо се извършва този ритуал и честити празника на участници и присъстващи:

"...Нека и ние с благоговение и трепет да взимаме и да благославяме от тази светена вода, да знаем, че в тези благодатни дни всички водни извори са осветени и тази Божия благодат да я носим вкъщи и да мислим, оставяйки греховното и страстното, материалното и временното, и да се стремим към вечното и духовното. За много и благословени години! Честит и благословен празник!"

Тази година в студените води на река Дунав влязоха девет души, а кръстът бе изваден от 20-годишния Кристиян Дочев, за когото това е второ спасяване на светинята:

"Слава на Господа! Кръстът се дава да се хване, той не се хваща със собствени сили, така че пак - Слава на Господа! Всичко е от него. На мен за втори път ми се дава. През 2024 година съм хващал пак кръста в село Фусовица."

Асен Доцински и неговият брат живеят от 2 години в Нидерландия, но са родом от Видин. По думите му - изминалата 2025 година за тях е била "много турболентна" и затова решават да се включат в ритуала:

"Да хванеш кръста е супер, обаче мисля, че цялата традиция и всичко, което правиш на този празник е много по-важно от това да хванеш самия кръст. Това, че влизаш във водата, както е бил кръстен Исус едно време означава абсолютно същото нещо, това че ти си там, че си част от него и се очаква следващата година да ти бъде по-добра, защото и ти си се "изкъпал" и си се покръстил...Пожелавам на всички да бъдат живи и здрави! Тази година да им носи щастие и успехи, и да ценят това, което им се дава, независимо дали е лошо или добро!"

Красимир Топчийски беше сред деветимата смели мъже и младежи, които решиха да се борят за кръста. Участието му е продиктувано от една благородна кауза:

"Тази година много исках да хвана кръста, защото исках да отправя едно послание за един мой приятел, който е болен - Мариян. Във Фейсбук има постове, събираме пари, ако могат хората, който с каквото може да му помогне! Много добро момче, много добро семейство. Ако може с този празник да отправя това послание към хората - с каквото могат да му помогнат за неговото лечение. На хората искам да кажа, да търсят повече вяра спасителна! Да ходят на църква, да посещават служенията, да се изповядат и да взимат причастия!"

На тържеството присъстваха и представители на Областна администрация и Община Видин. От името на общинското ръководство заместник-кметът Борислава Борисова поздрави всички по повод Йордановден:

"...Поздравявам всички вас, с пожелание за една мирна, здрава, благословена 2026 година! Честитя и празника отново на всички вас и на всички, които празнуват! Благодаря на всички, че сте тук отново с нас!"

Видинчани също отправиха пожелания към празнуващите:

"Йордановден е денят, в който Исус е покръстен. Днес нямаме именици, но имаме Ивановци, въпреки това ще почетем днешния ден с празнична вечеря. Живи, здрави и успешни да са всички празнуващи...Това е един прекрасен български празник, един от най-важните църковни празници. Желая на всички здраве щастие и много успехи!...Първо пожелавам честит празник на всички онези, които носят името Йордан, Йорданка и т.н.! Това за мен е светъл празник."

На Йордановден се правят прогнози за времето и плодородието, като за добър знак се счита, ако денят е сух и студен. Празникът остава не само религиозен, но и културен феномен, показващ богатството на българските обичаи и стремежа за съхранение на духа на общността. С всяка изминала година, той продължава да обединява хората и да укрепва тяхната идентичност.