Кая – вихър от енергия и обич в дома

Днес ви срещаме с Кая – едно енергично момиче от породата "Белгийска овчарка", което доказва, че когато си вземеш такова куче, свободното време вече не е лукс, а задължение. Стопанката ѝ го казва съвсем откровено:

"Имам много свободно време – а тази порода си го изисква."

И да, белгийските овчарки не прощават мързела.

Името? Кая. Кратко, звучно и напълно подходящо за куче с характер. А що се отнася до храната – Кая не е от капризните. Менюто ѝ е разнообразно: домашно готвено, гранули, от всичко по малко. Истински гастроном с опашка. Засега Кая се държи добре… ключовата дума е „засега“. Все пак говорим за бебе – буйно, любопитно и с вроден талант да обръща света… и масите с краката нагоре.

Най-голямата ѝ беля до момента? Една напълно обърната маса. За щастие – без жертви. Но всичко се прощава, когато вечер те посрещне на вратата. Любовта на домашния любимец не се мери – тя просто се усеща. Топло, истинско и безусловно. Както казват стопаните – това нещо не може да се опише с думи. Кая е на четири месеца и расте бързо – типично за белгийска овчарка. Взета е от Пернишко, от голямо котило с цели 13 братчета и сестричета. Изборът? Със затворени очи и много интуиция – и явно е бил правилният. Разходките са сериозни – поне по два часа на ден. Диванът е забранена територия. А страхове? Няма. Абсолютно никакви. Кая е смела, любопитна и винаги готова за нови пакости. А кой е любимият ѝ човек? Много лесно – този, който държи лакомствата. Закон, който важи за всички породи и всички домове.

"Да речем, че имам много свободно време, защото тази порода го изисква. Кръстихме я Кая, защото ни харесва името. Храни се с разнообразна храна – домашно приготвена, гранули, всичко по малко. Засега се държи добре, но ще видим как ще е като порасне... Когато денят ѝ мине без внимание, прави белички – всичко е нагоре с краката. Най-голямата ѝ досегашна беля е, че обърна една маса, но за щастие нямаше нищо върху нея. Всъщност нищо страшно – знам, че ще си я търпим, защото ни дава любов и радост... Обича разходките и най-малко по два часа на ден ги правим. На дивана не се качва – обучена е да не го прави. Имаме доста вестници, които помагат за този процес... Когато се връщаме вечер вкъщи и тя ни посрещне на вратата, става толкова мило – това е нещо, което трудно се описва с думи. Домашният любимец дава нещо, което трудно се обяснява – обира негативната енергия и носи радост", разказва стопанката на Кая – Дебора Попова.

Историята на Кая ни напомня, че кучето не просто влиза в дома ни – то го преобръща. Понякога буквално. Но срещу това ни дава най-чистото нещо на света – вярност и любов. Ние продължаваме да събираме такива истории в "97 лапи и 1 опашка".