Малката шефка с голям характер: Историята на Айри

Главната героиня в „97 лапи и 1 опашка" днес е Айри - кръстоска между болонка и баща неизвестен, но с характер, който спокойно може да си има собствено предаване. Айри е на 9 години, но не ѝ личи - нито на външен вид, нито като поведение. Тя е от онези кучета, които държат всичко под контрол. Лае по хора, по колелета, по деца, по непознати… изобщо - по всичко, което се движи и не ѝ е представено официално.

Историята ѝ започва така - едно момче, празен паркинг и една малка кутия. Днес Айри живее във Видин със своите хора - Стоян Петров, когото тя е избрала за титулярен стопанин, и неговата съпруга. Не защото дава повече лакомства - просто така е решила. Айри не обича да остава сама, не обича стопаните ѝ да си тръгват и изобщо - тя не изпуска нищо от поглед.

Освен куче, Айри е и сериозен фактор у дома - дели територията си с котка, възпитава я от време на време и ясно показва кой командва. А въпреки всички джафкания, характер и строгост, тя се отплаща по най-кучешкия начин - с безусловна радост, скачане, целувки и любов, която не се измерва.

Разказва нейният стопанин Стоян Петров:

"Много интересно беше, че хората, които ми дават Айри, се обадиха, че са донесли кучето. Аз отивам и гледам – няма никой. Празен паркинг, едно момченце стои с една кутия, така от вафли ли беше, нещо малка кутия. И аз викам – няма куче, няма нищо. Върта се, върта се – няма. По едно време дойде майка до момчето и аз викам: „Извинете, за кученце едно съм дошъл, нещо… няма никой.“
„Вие ли сте?“ – „Ами да.“ И то само. Момчето отвори, а то е такава малко. О, леле, колко е малка. И оттогава го взехме, изкъпахме го. Нали всичко – обезпаразитяване. Паспорт си има, всичко... Много особен характер има. Смисъл, могат да влизат хора вкъщи – външните ги лая, но ако се опиташ да излезеш, тогава най-много те лая. Не дава на нас, също не ни дава да си тръгваме. Той има работа – тя лая. Едно, че иска да ме захапе. Сърди се. Да, да, сърди се. И не иска да. Постоянно всичко е под контрол. "

Айри не е от лесните кучета. Тя не се гали с всеки, не се усмихва на непознати и няма нищо против да ти излае мнението си. Но когато нейният човек се прибере вкъщи - няма значение дали е уморена, гладна или сърдита - радостта е гарантирана.

Защото Айри може да лае по целия свят, но обича своите хора без условия. А понякога точно това е напълно достатъчно.