Сцена за мечти: Театрална школа за деца в Селановци

Селско читалище откри школа за деца, в която да развиват актьорски умения. Това е Народно читалище "Самообразование-1894" във врачанското село Селановци.

Селското читалище винаги е било мястото, където животът кипи - там се пеe, танцува, играе театър и се събират хора от всички възрасти. То е сърцето на селото, пазител на традициите и сцена за нови идеи. И макар времената да се променят, читалището продължава да бъде духовният дом на общността.

Такъв е и духът в читалището на село Селановци, където тези дни цари истинско оживление.

Причината?

Новата театрална школа за деца, която вече привлича малки артисти с големи мечти. Начело на инициативата застава Симона Маринова- енергична и с любов към сцената и децата. Тя ще ги учи не само как да влизат в роля, но и как да се държат уверено пред публика.

Репетициите вече са факт, а сцената постепенно се изпълва със смях, вълнение и първи аплодисменти. 

„Вече репетираме първата пиеса“, сподели пред нас Симона Маринова и добави, че ентусиазмът на децата е заразителен. Така читалището в Селановци отново доказва, че е място, където традициите срещат младостта, а талантът намира своята сцена.

" ... Участвала съм самата аз като ученичка 5., 6. и 7. клас в театрална школа, с ръководител господин Виктор Кунчев, за което съм много благодарна. Реших и аз да направя нещо различно. Нещо приятно за децата... Репетираме пиесата "Карнавал на приказните герои" с 14 дечица. Работя с деца от 1. до 7. клас. Бяхме вече на една репетиция. Те ще бъдат всяка събота в читалището... Разбира се, влизат в роли, особено момченцата. Те си сменят гласовете. Обяснявам им как трябва да стоят на сцената... Все пак само една репетиция сме имали, но в процеса на работа ще навлезем още. Имам човек, който ще бъде плътно до мен, учител и ще ми помага да ги насочвам... Може някой от тях да стане актьор. Но не се знае, разбира се. Аз страшно много обичам децата и може би обичта към децата ме накара да направя тази школа или този кръжок... ", коментира Симона Маринова.

Струва си човек да се зарадва на ентусиазма в читалището - онзи истински, неподправен плам, който не се измерва с проекти и срокове, а с желание и любов към общото дело. Всяка нова идея започва трудно. Среща колебание, липса на време, понякога и недоверие. Но когато зад нея стоят хора със сърце, тя намира своя път. Читалището е мястото, където тези идеи оживяват - бавно, с много труд, но и с вяра. Там ентусиазмът не е просто дума, а действие.

И точно затова, когато видиш как една мечта се превръща в сцена, репетиция или детска усмивка, разбираш, че усилието си е струвало. Младите актьори от училище „Никола Й. Вапцаров“ може да нямат мечти да покоряват световните театрални сцени или киноекрани, но ентусиазмът им е истински.

Емилия Христова като Палячото и Християн Христов като Принца вече се потапят в магията на театъра, учат се да бъдат уверени на сцената, да изразяват чувства и да работят заедно. В тези малки стъпки се крие голямото - любов към изкуството, желание да твориш и смелостта да се изправиш пред публика. И точно това прави читалището място, където мечтите започват, дори ако засега са само за една репетиция и първата роля.

" ... Казвам се Емилия Христова и съм в ролята на Палячото. Той подканва децата на сцената от публиката и те да играят. Много ми харесва ролята. Не мечтая да стана актриса. Искам да съм зъболекар, но е интересно това което правим... ", обясни Емилия.

" ... Аз съм Християн Христов и съм принц в постановката... Записах се в школата, защото харесвам да участвам в театри. Харесвам и госпожата... Аз искам да съм Ай Ти специалист. Може да се занимавам с дигитални ефекти... ", каза Християн.

Да правиш театър в село наистина не е лесно. Всяка нова постановка изисква търпение, много усилия и желание за преодоляване на препятствия - от подготовката на сцената и костюмите до първите репетиции, пълни с грешки и смях. Но удовлетворението, което носи театърът, е огромно: той създава изкуство, съхранява традициите и обединява общността, превръщайки читалището в истински културен център и давайки глас на селските истории.

Малките актьори от Селановци, шестокласници, вече учат първите си сцени, опознавайки не само ролите си, но и радостта от сценичното общуване. Репетициите са пълни със смях, малки катастрофи и моменти на истинско вдъхновение. Ще очакваме с нетърпение премиерата, а до тогава… нека се наслаждаваме на спорните, но забавни репетиции на младите актьори, които доказват, че изкуството в селото има своето магично място.