"Маските на душите" - новата книга на Дебора Йорданова

Днес ще ви срещнем отново с един добре познат глас от Монтана - Дебора Йорданова. Автор, който не за първи път представяме в ефира ни. Тя е един от основателите на "Съюза на младите писатели" и човек, който последователно и спокойно гради своя литературен път.

Новата ѝ книга се казва „Маските на душите“ и е петата в творческата ѝ биография. Книга, която не разказва истории в класическия смисъл, а по-скоро спира вниманието ни върху вътрешния свят на човека - онзи, който рядко показваме пред другите. В тези текстове Дебора говори за чувствата, които често остават скрити - любовта, загубата, съмнението, спомените. За моментите, в които сме едновременно силни и уязвими. За ролите, които играем всеки ден, и за това какво остава, когато ги свалим.

„Маските на душите“ не търси големи истини и не дава готови отговори. Това е книга, която оставя място за читателя - да се разпознае, да си зададе въпроси, да се върне към свои преживявания. Любовта тук не е идеализирана, а преживяна - с всичките ѝ паузи, липси и промени във времето. Особено силно присъства и самото писане - като начин човек да подреди мислите си, да запази спомените си, да продължи напред. Думите не са просто художествен похват, а средство да останеш честен със себе си.

Дебора Йорданова - за „Маските на душите“, за идеята зад книгата и за това как се раждат тези текстове, които говорят тихо, но остават дълго.

"Всъщност в началото изобщо нямах представа, че ще бъде книга. Идеята за книгата се зароди малко по-късно, но пък самата идея за „Маските на душите“ дойде още по време на моето обучение в Киноакадемията. Наложи ми се да работя върху една картина, тоест да играя роля на базата на една картина и трябваше да вляза в образа на някой друг. И чак тогава осъзнах колко е трудно да бъдеш себе си и колко често хората се крият зад маски. Идеята за книгата постепенно се оформи като натрупване на преживявания, наблюдения, срещи с хора – мои познати, приятели, други истории, мои също така истории, както винаги. И разбрах, че тези мисли и емоции просто заслужават да бъдат споделяни на хартия... Всички носим маски. В ежедневието сме много различни за различните хора – на работа, вкъщи, с приятели. Но някои много често се изгубват зад собствените си маски и после страдат от тях. И „Маските на душите“ е за тези моменти на разпознаване, когато осъзнаем кои роли са наши и кои всъщност ни пречат да бъдем истински... Искам читателят да почувства себе си по-ясно. Да се замисли за собствените си маски, да приеме, че е уникален по свой начин и да знае, че е достатъчно да бъде себе си – и че това е, може би, най-ценната и смела форма на съществуване."

„Маските на душите“ не настоява да бъде харесана и не търси внимание. Тя просто остава - като разговор, който си водим със себе си, след като шумът утихне. Книга за онези въпроси, които не винаги имат отговор, но си струва да бъдат зададени. И може би точно в това е силата ѝ - че не обещава утеха, а честност.