Какви са предизвикателствата пред занаятчиите в еврозоната?

Пред занаятчиите и малките предприятия в еврозоната, има няколко ключови аспекта, които ще определят как ще се справят в следващите години. Еврозоната продължава да расте умерено, като ЕК прогнозира растеж на реалния БВП около 1.4% през 2026 г., което осигурява общ икономически фон за бизнеса. Пазарът на труда остава относително устойчив, а равнището на безработица постепенно се понижава, което е важно за потреблението и търсенето на стоки и услуги. Какво означава това за занаятчиите? По-умерен, но стабилен растеж позволява на занаятчиите да планират по-дългосрочно, да имат някакъв предсказуем пазар и да продават повече, ако могат да се адаптират към търсенето. Малките предприятия, включително занаятчиите, обаче страдат от недостиг на квалифицирани работници. Това е сериозен проблем за около половината микропредприятия в ЕС. Тези фирми може да имат трудности да намерят работници с подходящи умения и да осигурят финансиране за модернизация, дигитализация или разширяване на дейността. ЕЦБ очаква инфлацията да се понижи или да бъде близо до целта си през следващите години, което означава по-предвидими цени и разходи за бизнеса. За занаятчии, които произвеждат стоки с висока стойност (например мебели, ръчно изработени продукти, традиционни занаяти), стабилната инфлация намалява риска от резки колебания в цените на материали. ЕС насърчава интернационализацията на малките фирми, подпомагайки ги да търсят нови клиенти, което може да отвори възможности за занаятчиите, които имат уникални продукти. Само част от малките предприятия изнасят продукция извън вътрешния пазар, следователно потенциал за растеж има. Общо взето условията за малките занаятчии в еврозоната се подобряват, но успехът зависи от способността им да се адаптират и да ползват наличните възможности.

Как ще се справят занаятчиите в еврозоната? Асоциация за развитие на изкуствата и занаятите - 7 е основана през 2008 г., като сред основните и цели са работа за подпомагане, популяризиране и развитие на традиционните български изкуства и занаяти, фолклорни традиции, бит и обичаи, и подпомагане на таланти в сферата на изкуствата и занаятите. Разговаряхме с председателя на асоциацията Пеньо Иванов:

"От гледна точка на занаятите, абсолютно нищо свръхестествено не се е случило. Има една приказка, че изделието на майстора струва толкова, колкото могат да го платят. Това вече зависи от много неща - от качество, от интереси на публиката и т.н. Това, че сме приели евровалутата не означава, че тепърва сме влезли в Европа и това трябва да е повече от ясно. Ние сме си в Европа и България има представители на много форуми, и това не е от вчера. Нещата са интересни и динамични и все повече хора намират изява и в страната, и в чужбина. Не мога да кажа, че има някакви много сериозни проблеми, защото от гледна точка на законодателството нещата много отдавна са изчистени. Дали някой от майсторите успява да се реализира по-добре от друг, това вече е субективно и не бих го вкарал в категорията на проблемите."

Николай Николов се занимава с дърворезба още от ученическите си години. Първоначално това за него е било само хоби, но по-късно се превръща в професия, в любов, в отдаване. Днес една значителна част от творчеството му е с свързана с иконостаси - храмови и домашни, напрестолни кръстове, мощехранителници и друга църковна утвар. Друга част от неговото творчество е свързана с изработването на различни мебели и украшения от дърво. Прави и специално измислени от него играчки за деца с аутизъм и за деца с двигателни проблеми. Разговаряхме с Николай Николов за предизвикателствата пред занаятчиите в еврозоната:

"Още не е влязла цялата система в този поток, и бизнес, а тепърва влиза. Вероятно от февруари ще се случи всичко - закръглявания на цени, материали и всичко останало. Ако човек не го мързи и има желание, винаги може да се намери работа. При поръчките, както при всеки един бизнес, не може никой да ти гарантира, че всичко ще е на шест или на сто проценти. Винаги има някакви спадове, винаги има периоди на покачвания на поръчки, като при всеки един бизнес. Произведения дърворезба все по-рядко се търсят вече, още по-рядко сувенири за подаръци или за някакви годишнини. Аз вече съм се насочил към църковната дърворезба и с това се занимавам основно."

Как посрещат еврото представителите на фризьорския бранш в Северозапада?

Евелина Ненчева е дългогодишен собственик на фризьорски салон във Враца:

"По всяка вероятност ще е трудно и това личи навсякъде - по банки, по магазини. Хората са неориентирани, условията ще бъдат тежки и не знам защо, но мисля, че ще натиснат дребния бизнес. Започнали са вече проверки, при които изискват в касовите апарати да имаме някакви реквизити, които ние нямаме и нямаме възможност да вкараме по 50-60 пера през касов апарат. В салона има и маникюрист и той е с 40 пера и нещата като цяло започват да стават изключително сложни и трудни."

От 1 декември 2025 г. нова система дава възможност на производителите да защитят наименованието на своите занаятчийски и промишлени продукти в целия Европейски съюз като "географско указание". Регламентът, който стои зад нея "Защита на европейските занаятчийски и промишлени продукти" е публикуван още през 2023 г. и има за цел да опази, и развие културното наследство в занаятчийския и промишления сектор, както и да повиши доверието и видимостта на традиционните продукти, чиито основни характеристики са свързани с техния произход. Той създава и възможност за защита на тези продукти на пазарите на трети страни. Запознати ли са с този регламент и как посрещат новата 2026 година занаятчиите в Северозапада?

Разговаряхме с Куман Жеков, майстор грънчар от Враца, който изработва сграфито, антична и битова керамика - основател на Северозападната задруга на майсторите на стари занаяти.

"Посрещаме годината с парична единица евро, трудно е. В началото е трудно, хората все пак са озадачени. При нас, занаятчиите, също се усеща, защото цените ни се струват по-ниски, като ги обръщаме в евро. За мен това няма някакво особено значение - като вдигат цените и ние ще трябва да сваляме тия надбавки, но това не е по вина на еврото. Самите търговци го правят това нещо. Ние и сега и преди това си ги предлагахме продуктите и в чужбина, и с чужденците пак си търгувахме в евро. Може да се каже, че има някои занаяти, които изчезват. Машинната обработка много ощети занаятите."

Повече по темата можете да чуете в звуковия файл към материала.