Бог да просвети сърцата ни като на Закхей

Неделята, в която се намираме днес е Петнадесета неделя след Неделя подир Въздвижение. 

 

"С Евангелието, което тази неделя се чете в православните църкви, започва подготвителният цикъл за Великия пост. Днешният ден е посветен на Закхей. Но кой е той? Текстът от св. Лука, 19 глава, разказва как Иисус веднъж влиза в Йерихон, сподирян от много хора. Сред стотиците жители, оставили работата си и излезли да посрещнат прочутия млад Учител от Галилея, е богатият началник на местните митари Закхей.

 

За митаря Евангелието казва: "някой си Закхей". Явно този човек не е известен извън Йерихон, но в самия град той е печално прочут. Мнозина съграждани на Закхей го възприемат като престъпник, който е облечен във власт. Всички се страхуват от него, но никой не го обича. По времето на Спасителя митарите са данъчни и митнически чиновници, които осигуряват връзката между римските окупатори и местното еврейско население. Те са мразени от хората поради голямата им корумпираност и алчност. С думата "митар" винаги се свързва морална греховност и нечистоплътност. Евангелието също уточнява, че Закхей е дребен на ръст. Това е много рядко уточнение в Библията. За Саул, който по-късно става цар се казва, че е по-висок с цяла глава от останалия народ (1 Цар. 9:2). Ниските хора често се отличават със силно развита амбиция и стремеж да компенсират физическия си дефект с доминиране над хората. Едно от най-известните джуджета в историята е диктаторът Наполеон. Няма съмнение, че Закхей спада към този тип кариеристи. Той сътрудничи доброволно на римските окупатори на Палестина, за да получи изгодния пост главен събирач на данъци и да експлоатира хищнически своите бедни сънародници. Евангелието пренебрегва лошата репутация и незаконното имане на Закхей и подхожда към него само като човек. Обикновено хората поставят на първо място в живота си външния успех, земната слава, спечелените средства. Но от гледната точка на Евангелието тези материални ценности са преходни и несъществени. От значение е това, което се съдържа в душата на човека. Затова Словото Божие казва: "Човек гледа на лице, а Господ гледа на сърце" (1 Цар. 16:7). Евангелието не осъжда Закхей за неговото богатство, не го нарича "престъпник" и "грабител", не му отрежда участ с дявола. Въпреки цялото си падение този човек е запазил дълбоко в душата си стремеж към възвишеното и божественото.

 

В историята Закхей остава не с неговото сребролюбие и отдавна изчезнало богатство, а с вътрешната обнова и дълбоката промяна, която му носи докосването до божественото. Дано Бог просвети и нашите сърца подобно на Закхей, за да разберем, че ще угодим на Бога и ще имаме истински успех в живота само ако служим безкористно на Църквата и ближните."

 

Архим. Проф. Павел Стефанов

 

В рубриката "Съвременна Библия" – всеки от нас копнее да изживее един безспирен, безпроблемен, свръхзадоволен и превъзходно щастлив живот. Да има своето собственоръчно изградено, персонално късче земен рай. Възможно ли е това на планетата Земя? Ще се опитаме да вникнем в опита на един евангелски герой – бирникът Закхей! Той има какво да ни каже по въпроса.

 

Слушайте ни всяка неделя сутрин след новините в 8:00 ч. и в ранното утро на понеделник от 01:00 ч. през нощта.