Петър Николов за годините в Гипсовия комбинат в Кошава

Днес в "Думата имат старейшините" на гости ни е Петър Николов от видинското село Слана бара. Той е на 82 години, високо ерудиран и с богат професионален опит. Работил е като "механик", ръководител група КИПИ-автоматика, председател на комбинатския профкомитет, завеждащ отдел в общинския комитет на БКП във Видин. За да изкачи обаче тази професионална стълбица, той завършва Минния техникум в гр. Парник, със специалност "Електромеханика", след това постъпва на длъжност "механик" в Гипсовия комбинат в Кошава:


"После съм ръководил групата КИПИ-автоматика на Комбината 6-7 години и след това бях изпратен да уча в Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ). Това беше при ЦК на БКП. Тази Академия е подбирала кадри от работническата класа, като мен. От мината направо ме взеха в подготвителен курс, който беше 6 месеца. Изкарах го и в разстояние на 4 години завърших Академията. След завършването постъпих на работа като председател на комбинатския комитет на Гипсовия комбинат в Кошава. Пет години изкарах на тази длъжност, това са едни от най-щастливите ми периоди в живота, защото бях сред трудовия колектив, който ми е дал възможност да раста. Бил съм секретар на комсомола на мината - 7 години и една година съм ръководил единствената в България фабрика за печен гипс - партийно поръчение. Една година бях и енергетик в Енергийния отдел. След това ме изтеглиха в Общинския комитет на партията във Видин."

Поради естеството си на работа Петър Николов се пенсионира млад - на 45 години. Това обаче не поставя край на трудовия му живот:

"И на другия ден сутринта, това беше на 12 февруари 1990 година, дойдоха ръководителите на селото и ми казаха, че са решили да се отделят от Буковец, че тогава имаше бригада, да направим самостоятелно ТКЗС. Казаха ми, че само аз мога да им помогна. Аз в първия момент им отказах, защото исках малко да си почина някой и друг ден. Идвам от напрежение. Не ми беше дотегнала работата, колкото напрежението. На другия ден дойдоха и казаха, че докато не се съглася - няма да си тръгнат. Тогава се съгласих. Разделихме се от Буковец и поех ТКЗС-то и след 20-ина дена по телефона ми се обаждат от Видин - заместник-кметът и директорът на Окръжния ветеринарно-медицински център. Дойдоха у дома и ми казаха, че от Министерството са отпуснали 200 000 лева (тогавашни пари) за построяване на 10 ветеринарно-медицински центъра в окръга и първия, на когото са се спрели, съм аз. Дадоха ми 20 000 лева безвъзмездно да направя ветеринарна аптека. Съгласих се, но при условие, че парите се преведат целево по сметката на ТКЗС-то. И така направихме ветеринарна аптека, която и до сега съществува."

Петър Николов се определя като щастливо женен. С неговата съпруга са се запознали в Гипсовия комбинат в Кошава, тя е била лаборант там. Той има дъщеря и син, внуци, а от няколко месеца и правнучка.

Целия разговор с Петър Николов може да чуете в звуковия файл.