Камелия Цонкова: Рисуването за мен е пречистващо

Днешната ми събеседничка в "Калейдоскоп" е художничката Камелия Цонкова- млада и талантлива дама с корени от българския Северозапад.

Днес тя работи и твори в София. Внучка е на уважавания мездренски скулптор Георги Тошев (1930-1993 г.) и на учителката по български език и литература Веска Тошева. Казва, че наследява таланта да рисува от семейството.

Наскоро тя подреди самостоятелна изложба в Градска художествена галерия - Мездра.

"Тази изложба се случва не конкретно заради мен самата, а покрай друг повод. Тази година се навършват 95 години от рождението на дядо ми Георги Тошев, който е скулптор и има сериозен принос в скулптурата на Северозападна България, участвал е и в общи проекти на други големи български скулптори", споделя Камелия Цонкова.

Детството си свързва с Мездра- всички ваканции е при баба си, където играе на воля и пази прекрасни спомени. Завършва Професионална гимназия по текстил и моден дизайн - София, специалност "Художествено оформление на текстилни площни тъкани" (2002-2007 г.) и по-късно Национална художествена академия (НХА) - гр. София, специалност "Графика", образователно-квалификационна степен "Бакалавър" (2007-2011 г.) По-късно придобива и образователно-квалификационна степен "Магистър" (2011-2013 г.). В началото започва работа като графичен дизайнер и обработва снимки.

След като завършва Художествената академия, се връща в Мездра, за да събере и систематизира всички материали и данни за творбите на своя дядо си- скулптора Георги Тошев. Иска да напише книга за него и за неговото творчество, както и за своя род. Започва да събира снимков материал, записва спомени за дядо си от близки, приятели, роднини, проверява данни, обработва и систематизира информацията. Това продължава години.

"И тъй като вече бях придобила известни умения по графичен дизайн, които ми помогнаха, успях да си направя книгата със собствен дизайн, да обработя снимките, като идеята беше това да бъде само за моето семейство, всеки от нас да има информация за дядо ми, какво е направил. Само че то пък взе, че се получи нещо изключително добро, поне за мен, знам колко труд съм вложила."

Камелия твори в областта на графиката, живописта, текстила и декорацията. Има участия в съвместни художествени изложби, арт - фестивали и конкурси у нас и чужбина, както и една самостоятелна изложба графика. Темите в картините й са социални, общочовешки, предпочита да рисува жената, която е силна и даряваща живот.

Обожава котките, за нея те са пречистващи животни, затова грациозните същества често присъстват в нейните картини.

Обича да пътува с влак. Искърското дефиле е любимият й маршрут, където природни гледки я вдъхновяват и радват.

МУЗИКАТА

Музиката е най-великата форма на изкуство, защото според мен тя може така силно да ти въздейства емоционално, да те разреве, да те разсмее, минава през тебе и вади всичко от тебе. Докато всеки друг вид изкуство, колкото и да е красиво, не може да те разплаче, както го прави музиката. Аз съм художник, но досега една картина не ме е разревала, а музиката може. И затова музиката я слагам на първо място и след това рисуването.

РИСУВАНЕТО

Аз съм художник, защото имам такава рисувателна жилка в семейството. Дядо ми дълги години е живял в Мездра, той се е занимавал със скулптура, има скици, и основно е рисувал хора. Аз също основно хора рисувам, човекът е това, което ме вдъхновява като цяло. Но не само красивичкото, а това, което е и лошото, негативите в него, психологията му... Моите картини не са за всеки. Аз това съм го казвала, никога не се обиждам, защото аз знам, че не са за всеки. Те са за хора, които искат да разберат определени неща. Те са доста провокативни, те са не с цел да печеля, а с цел да кажа нещо- това е моят начин да заявя моята позиция. Защото кой се интересува от моето мнение? Интернетът е моята територия, където показвам нещата си, защото там има огромна аудитория, която не е елитарна. На мен ми трябват обикновени хора, които ще намерят посланието на картините ми и ще се замислят... Има символика в тях... Темите, които ме вълнуват са социални. Вълнуват ме чисто човешки теми. Трябва да помислиш върху моите картини... Рисуването ми е като изпадане в транс, пречистващо е. За мен не е важен крайният резултат, важен ми е самият процес на рисуването. Всичко, което съм нарисувала, съм го преживяла и съм разказала една история.

КНИГАТА

Като продукт се получи нещо много красиво, за мен лично. И си казах: "Я да видя дали община Мездра ще има интерес към тази книга?" Проектът е одобрен, надявам се да се разпространи тази книга, целта ми е да се раздава безплатно на читалища, галерии и библиотеки.

ИЗЛОЖБАТА В МЕЗДРА

Експозицията включва 20 рисунки, изпълнени с цветни моливи върху картон: "Мухи", "Национален дворец на културата", "Мачки", "Цирк", "Лъв", "Кокона", "Хелоуин", "Египет", "Жената с котките", "Жени", "Дамата с лисиците", "Жената с папагалите", "Котаци",  "Чаша кафе", "Морско дъно", "Есен", "Море", "Църквата "Св. София" в Несебър" и "Старият Несебър".

За творбите й Светла Дамяновска, уредник в ГХГ - Мездра казва: "Колоритът в рисунките е пастелен, цветовете са приятни и в нежна хармония. Женските образи, които населяват творбите й, може да ни изглеждат познати, защото те притежават някои от чертите на собственото й лице, но това е по-скоро галерия от състояния, многообразие от емоции и богатство от нестандартни идеи. Ценното на тези рисунки е, че чрез тях можем да надникнем в интересния и завладяващ вътрешен свят на авторката и да го разгледаме със собствените си очи.“

Повече може да чуете  в интервюто.

Снимки: Павел Петров, Община Мездра