Агроном: Растителната защита е важна, но да се прилага с мярка и в точния момент

След няколко безснежни зими, тази година посевите бяха зарадвани от снежна покривка. Есенната кампания започна по-късно от обикновено, заради опасения от нападения на житна муха, тогава обаче започнаха и есенните дъждове, които значително забавиха сеитбата. Това каза в "Земята, която ни храни" агрономът Димитър Витковски:

"Фермерите откриха възможност за справяне с житната муха- да сеят по-късно. С понижението на температурите неприятелят не е така активен, жизненият му цикъл приключва и щетите са минимални. Това отложи старта на сеитбата, след първите дъждове земята стана благодатна за обработка, но обилните дъждове започнаха да възпрепятстват сеитбата... Въпреки това есенната кампания достигна доста високи размери- традиционно в България се сеят около 11 милиона декара пшеница, а по данни на НСИ до края на декември 2025г са засети 10,5 милиона декара пшеница..."

Заради ниските добиви при царевицата миналата година земеделците дадоха заявка, че ще увеличат площите с есенници, за да имат по-сигурни доходи, но уви, природата не им позволи. Високите добиви при пшеницата обаче не могат да гарантират добри и сигурни доходи, казва агрономът:

"По принцип трябва да се гледа глобално, не само за собствения стопански двор. Тази продукция трябва да се произведе, да се следи тренда на пазарите, търсене, потребление, реализация и себестойност на културата, на която може да реализираш. Защото миналата година имахме 7,1 млн.тона скъпа пшеница, ако увеличаваме площите, може да са окажем с 10 млн.тона скъпа пшеница- това би било по-жесток удар, отколкото да имаме 6 млн. тона на прилична цена..."

Към момента есенните посеви се развиват добре, снежната покривка и доброто влагозапасяване от есенните дъждове са благоприятни за развитието им. Трайните насаждения са в дълбок покой и не се нуждаят от никакви грижи, към момента не са опасни и ниските температури. Не се извършват растително защитни мероприятия, иначе растителната защита е важна част от земеделието. В навечерието на Деня на растителнозащитника, който се отбелязва на 16 януари, обръщаме внимание и на тази част от земеделието:

"Специалността е отделена от другите специалности, има и служби за растителна защита- това говори за голямата важност на специалността, въпреки, че през последните години - годините на фермерското земеделие, това е неглижирано, поде се от търговците на продукти за растителна защита и се изкриви в посока търговия. В същото време тя гарантира всички разходи на фермера за постигане на неговите цели... Объркването, пропускането или неглижирането на един проблем или преекспонирането с продукти за растителна защита- торове, растежни регулатори, в доста случаи има обратен ефект, това рефлектира и върху себестойността на продукцията. Фермерите са ангажирани и се осланят на търговците на ПРЗ, но всичко трябва да се използва с мярка и в точния момент. Има разработен т.н. "Икономически праг на вредност"- болести, неприятели, плевели, който е съобразен не само с количеството на продукцията, а и с качеството и с нейната екологичност... Ако в едно поле няма нито едно насекомо, плевел, или нито едно петно от болест, това говори за засилена употеба на препарати за растителна защита... Това не е добре, защото всички консумираме тази продукция. Това е тънък момент в производството и се надявам хората да започнат да се замислят как произвеждат... Всички се осъзнаха, че химията е прекалено много около нас, има негативни последствия върху здравето на хората, затова като производители трябва да се замислим... Това е и ролята на растителнозащитника- да намери баланса между тези две неща- да защити добива на фермера, но и природата... Защото всяко едно създание- плевел, насекомо, гъба- то е необходимо на природата. Тя го е създала, защото има роля, която да изиграе и неговата липса или прекалената съвкупност винаги носи негативни отпечатъци върху природата..."

Променят ли се болестите и неприятелите с промяната на климата, има ли непроучени и нелечими болести по растенията- чуйте в звуковия файл.