Умението да бъдем самостоятелни се учи от ранна възраст

В рубриката "Децата на фокус" днес ще си говорим за нещо, което познаваме всички – момента, в който детето иска „само“, а ние се чудим дали е готово. Готово ли е да си подреди раницата, да си облече якето, да избере само какво иска? И още по-важното – готови ли сме ние да го оставим да пробва, дори когато знаем, че може да сбърка?

Често от бързане, от грижа или от притеснение вършим нещата вместо децата си. А после се питаме защо не са уверени, защо се колебаят или чакат някой друг да реши вместо тях. Къде е балансът между помощта и свободата? Как да дадем на децата пространство да се справят сами, без да ги оставяме без подкрепа?

По тези въпроси говорим с психолога Яна Гъркова, която ще ни даде полезни съвети и ще ни покаже как детските грешки могат да се разглеждат не като проблем, а като естествена стъпка в порастването.

"Според психологията има основни умения, които едно дете трябва да усвои в процеса на израстването си. Те са различни, разбира се, според възрастта, в която то се намира. И като всяка една къща – се започва от основите, нагоре се надгражда и се завършва с покрива. Т.е. може да очакваме, че когато имаме тийнейджър на 15-16 години, ако никога не сме поставили основите, този днес няма как да стане супер самостоятелен, независим и справящ се. Да, започваме от по-малки да ги учим. Започваме от съвсем ранна възраст, още в етапа, в който децата не са съвсем вербални, т.е. предвербалният им период. Когато сме с тях, в игрите всъщност им даваме шанс да експериментират, да опитват и това ги учи на любопитство, на търсене на решения, на комбинативност, развива въображението им. И тук мога да кажа, че много важно е времето, прекарано с децата ни – истинското време. Не компютрите и таблетите, не показването на картинки, а четенето на книга. Детето само да слуша, защото е нужно точно това, за да развие умението да създава светове само. От тук насетне, разбира се, нещата се надграждат в порастването на детето, като развиват въображението си. Вчера попаднах на едно предаване, в което децата искаха да се включат да помагат на майката. Много хубаво впечатление ми направи, че тя каза: „Те не правят нещата перфектно, но за мен е важно да се включват.“ Защото има родители, които казват „не, не, това няма да го направиш добре, не пипай“. Аз мога да кажа, че на мен ми се е случвало да правя това като родител. Това не бива да звучи като стигма, защото понякога е много трудно. Бързаме, изнервени сме, имаме хиляди задачи и ни се струва по-лесно сами да го направим. Но лишаваме детето от възможността да опитва, да греши и да се учи от грешките си, защото всички учим от тях. Никой не се учи от това, че прави всичко перфектно. Даже е по-добре да сгрешиш, за да се научиш."

И накрая – едно малко напомняне към всички родители. Да бъдем търпеливи и да даваме пространство на децата си да опитват и да се учат, дори когато грешат, не е лесно. Но точно тези моменти – когато ги оставим да се справят сами, когато им позволим да вземат решения и да преживеят малки провали – са тези, които им помагат да станат уверени и способни хора. Не забравяйте също, че вашата подкрепа, вашето присъствие и вашата вяра в тях е най-важното. Понякога най-ценният урок е просто да знаят, че сте до тях, готови да ги изслушате и да ги насърчите.